Централните банки са бързо приспособяващи се институции. В исторически план е имало много опити да бъдат премахнати, но след всеки такъв опит те са се завръщали още по-здраво вплетени в икономиката. В първите две части описахме, как банкирането с частични резерви унищожава средната класа посредством планомерно свиване и разширяване на паричното предлагане. В тази трета част ще опишем, как усъвършенствана версия на паразитния механизъм извлича богатство и от по-имотните класи. Те нямат нужда от банкови заеми, но също биват ограбвани от банковата система.
Thomas Jefferson, Letter to John Taylor, 1816
And I sincerely believe, with you, that banking establishments are more dangerous than standing armies; and that the principle of spending money to be paid by posterity, under the name of funding, is but swindling futurity on a large scale.
Раздаването на заеми от банките само с частично покритие от налични пари неизбежно предизвиква редуващи се подеми и сривове в икономиката. Нашата търпимост към тази система има дълбоки социални и икономически последици за цялото общество и бъдещите поколения. След всеки пълен оборот на „бизнес цикъла“ средната класа открива, че все по-трудно поддържа стандарта си на живот. Народонаселението страда от циклично, но настъпателно икономическо задушаване и усеща, че все по-трудно свързва двата края. Обикновените хора по интуиция усещат, че системата е нагласена в тяхна вреда, но не могат да разберат защо и как. Отчаянието бавно взема връх и те отправят взор с надежда към единственото действащо лице, което има желание да помогне. Те отправят призив към държавата.
Ronald Reagan (12 August 1986)
The nine most terrifying words in the English language are „I’m from the government, and I’m here to help.“
В отговор на обществените очаквания правителството предприема действия за да омекоти отрицателните последици от поредния срив в икономиката предизвикан от финансовата система. Правителството обаче, не може просто така да печата пари за да преодолее недостига от „ликвидност“ в икономиката. Същинското печатане на пари е табу, защото противоречи на облечените в законова форма финансови интереси. Вместо това правителството излиза хрисимо и смирено на икономическата сцена, като загубеняк заемател от последна инстанция. Веднъж след като впримчи държавата тържеството на финансовата система е пълно. Държавният дълг се изплаща от събраните данъци, акцизи и такси, които се събират предимно от по-богатите класи. Няма как да се вземат на босия цървулите. Пари могат да се вземат само от този, който има пари. Финансовата система взема за заложник правителството и придобива способността да източва богатството и на онези, които живеят без банкови заеми.
Доказала се през вековете военна стратегия е разделяй и владей. Много по-лесно е да се подчинят хора, които се боричкат помежду си. Финансовата система, посредством банкирането с частични резерви, разделя обществото на две воюващи помежду си групи от жертви. По-бедните, както видяхме, обедняват все повече с всеки „бизнес цикъл“. Те сочат с пръст относително по-заможните от тях и крещят – Крадци! Предприемачите и по-производителните членове на обществото страдат от данъчната тежест и разнообразните явни или скрити такси. Те сочат с пръст различни социални групи получаващи държавни пари под една или друга форма и също крещят – Крадци!
Правителството не може да овладее този сблъсък. Не може да задоволи взаимоизключващите се искания и затова следва линия на най-малката съпротива. Започва да харчи повече за да подпомогне най-бедните слоеве от населението, но не вдига данъците за да угоди на по-богатите. Закономерно следват още повече държавни заеми и още по-голям държавен дълг. Всеки опит на държавата да послужи като буфер и да омекоти удара върху средната класа от поредния икономически спад само отлага неизбежното. Това забавяне на процеса на обедняване на средната класа обаче, има допълнителна цена. Увеличава се държавния дълг, който се изплаща чрез повече данъци, увеличени акцизи и нови такси. Всичко това е за сметка на по-имотните класи, които са основните донори на държавната хазна. Ето защо, спасяването на банки с пари на данъкоплатците е прехвърляне на богатство от по-производителните обществени слоеве към добре свързаните финансови интереси. Спасяването чрез държавни пари на всеки длъжник към банка по същество е спасяване на самата банка. Финансовата система използва бизнес циклите за да издоява по-бедните и спасяването на банки с пари на данъкоплатците за да стриже по-богатите.
Дългосрочните отрицателни последици са за сметка на цялото държано в неведение общество, което е твърде заето със себе си и разделено на безчет боричкащи се помежду си двойки. Либерали срещу консерватори, леви срещу десни, популисти срещу елитисти, патриоти срещу глобалисти, националисти срещу интернационалисти, фили срещу фоби, червени срещу сини и прочие. Междувременно, заради злополучните си опити да „помага“ държавата дотолкова затъва в дълговото блато, че вече не е в състояние да обслужва дълговете си.
Shelby Moore III
The people are blind to the mechanism which is enslaving them and reducing their prosperity. Thus, since they will not change the mechanism, centralization of governance will grow stronger from the current financial crisis.
Държавата е в състояние и наистина може за известо време да предпази обикновените хора от отредената им участ. Възможностите за провеждане на такава политика обаче, не са безгранични и рязко се свиват в момента, в който бъде достигнат предела на платежоспособност. Веднъж след като тази граница е достигната всяко правителство е изправено пред следния незавиден избор – орязване на бюджетните разходи, вдигане на налозите или обявяване на мораториум върху изплащането на държавния дълг. Набраната инерция, населението зависимо от държавни помощи, бизнеса зависим от държавни или общински поръчки, както и мощните финансови интереси ще направят така, че изборът да бъде увеличаване на преките и косвени данъци. Мат Таиби от сп. „Ролинг Стоун“ описва най-влиятелната инвестиционна банка в света, като гигантски октопод, чиито пипала са се впили в лицето на човечеството и неспирно изсмукват от кръвоносната система всичко, което мирише на пари. Тази изразителна картина доста точно описва същността на съвременните финанси. Колкото повече се храни този октопод, толкова повече нараства апетита му.
Когато държавният дълг започне да расте всяко правителство трескаво търси начини да увеличи размера на съществуващите данъци и да въведе нови такива. Постепенно и по-имотните класи започват да се огъват под увеличаващата се данъчна тежест. Икономическият ръст се забавя и безработните все по-трудно си намират работа. Застоят в икономиката става все по-видим и призивите за по-силна държавна намеса стават все по-настоятелни. Лесно предвидимият резултат е още по-голям бюджетен дефицит, още по-голям държавен дълг и още по-високи данъци. И консерваторите и либералите са допринесли за това плачевно състояние на икономиката, тъй като преследват тясно партийните си интереси. Десните искат по-малко държава в икономиката и по-ниски налози за да могат по-лесно да се създават работни места. Това обаче, премахва всякакви ограничения пред финансовия вампиризъм унищожаващ средната класа. Левите правилно виждат, че игралното поле е наклонено в ущърб на по-бедните и търсат начин да го изравнят чрез по-силна държавна намеса и по-високи данъци въпреки щетите, които една такава политика нанася на икономиката. Големият печеливш от тази битка между идиоти е финансовият олигопол.
Увеличаването на данъците също не може да бъде безкрайно. Идва момент добре описан в икономическата теория, когато още увеличаване на данъците вече води до по-ниска събираемост и по-малки постъпления в бюджета. Различните академични изследвания посочват този размер някъде между 40-70%. В момента във Франция данък доход може да достигне до 75%. Много богати французи поради тази причина смениха гражданството си. Другите крият парите си в съседна Швейцария. Това е повод за политически скандали, шпионски саги и постоянни търкания между двете държави.
Когато размерът на данъчно облагане достигне тази точка, държавата се изправя пред още по-плачевен избор – обявяване на фалит, печатане на пари (не емисия на дълг, а същинско печатане) или пряко извземане на имущество. Изборът е очевиден. За радост на изпосталелият гласоподавател жадуващ за социална справедливост, богатите ще бъдат обложени под някаква форма с еднократен данък върху тяхното богатство. Тези действия по конфискуване на богатство ще стават все по-чести по света, тъй като все повече държави стават все по-очевидно неплатежоспособни. Естествено, богатите няма да стоят със скръстени ръце в очакване да подарят доброзорно богатството си. Те ще се опитат да го изнесат и скрият в други части на света. Следва недостиг на капитали в икономиката, увеличаваща се безработица, нарастваща бедност и повсеместна ценова дефлация.
Ludwig von Mises, Human Action 1949, p572
There is no means of avoiding the final collapse of a boom brought about by credit expansion. The alternative is only whether the crisis should come sooner as the result of voluntary abandonment of further credit expansion, or later as a final and total catastrophe of the currency system involved.
Едва на един по-късен етап драмата ще навлезе в последното си действие началото, на което е пускането на печатницата за пари. Тези, които са в час със случващото се вече ще са прехвърлили богатството си в трудни за конфискуване активи – злато, сребро и биткойни. Жуженето на печатната преса бълваща банкноти с все повече нули ще ознаменува началото на хиперинфлацията.
Настоящата финансовата система оперираща с частични резерви е паразит, който постепенно изяжда приемника си. Ако не бъде спрян този паразит ще унищожи основите на обществото, като създава планини от дългове в икономиката и принуждава държавите да осъществяват самоубийствена данъчна политика, което от своя страна ни води към вероятен системен разпад.
Източници:
Shelby Moore III, Understand Everything Fundamentally
http://www.coolpage.com/commentary/economic/shelby/Understand%20Everything%20Fundamentally.html
Matt Taibbi The Great American Bubble Machine, Rolling Stones July 9, 2009
http://www.rollingstone.com/politics/news/the-great-american-bubble-machine-20100405
Ludwig von Mises. Human Action: A Treatise on Economics 1949
http://mises.org/Books/humanaction.pdf
Големи части от текста и структурата са заимствани от CoinCube Highlights:
https://bitcointalk.org/index.php?topic=1581938.msg15884168
За вдъхновение послужи статия на Tyler Durden:
It’s Time To Get Painfully Honest: Banks Are Evil
http://www.zerohedge.com/news/2017-03-18/its-time-get-painfully-honest-banks-are-evil