Биткойн България

Централните банки са бързо приспособяващи се институции. В исторически план е имало много опити да бъдат премахнати, но след всеки такъв опит те са се завръщали още по-здраво вплетени в икономиката. В първите две части описахме, как банкирането с частични резерви унищожава средната класа посредством планомерно свиване и разширяване на паричното предлагане. В тази трета част ще опишем, как усъвършенствана версия на паразитния механизъм извлича богатство и от по-имотните класи. Те нямат нужда от банкови заеми, но също биват ограбвани от банковата система.

Thomas Jefferson, Letter to John Taylor, 1816
And I sincerely believe, with you, that banking establishments are more dangerous than standing armies; and that the principle of spending money to be paid by posterity, under the name of funding, is but swindling futurity on a large scale.

Раздаването на заеми от банките само с частично покритие от налични пари неизбежно предизвиква редуващи се подеми и сривове в икономиката. Нашата търпимост към тази система има дълбоки социални и икономически последици за цялото общество и бъдещите поколения. След всеки пълен оборот на „бизнес цикъла“ средната класа открива, че все по-трудно поддържа стандарта си на живот. Народонаселението страда от циклично, но настъпателно икономическо задушаване и усеща, че все по-трудно свързва двата края. Обикновените хора по интуиция усещат, че системата е нагласена в тяхна вреда, но не могат да разберат защо и как. Отчаянието бавно взема връх и те отправят взор с надежда към единственото действащо лице, което има желание да помогне. Те отправят призив към държавата.

Ronald Reagan (12 August 1986)
The nine most terrifying words in the English language are „I’m from the government, and I’m here to help.“

В отговор на обществените очаквания правителството предприема действия за да омекоти отрицателните последици от поредния срив в икономиката предизвикан от финансовата система. Правителството обаче, не може просто така да печата пари за да преодолее недостига от „ликвидност“ в икономиката. Същинското печатане на пари е табу, защото противоречи на облечените в законова форма финансови интереси. Вместо това правителството излиза хрисимо и смирено на икономическата сцена, като загубеняк заемател от последна инстанция. Веднъж след като впримчи държавата тържеството на финансовата система е пълно. Държавният дълг се изплаща от събраните данъци, акцизи и такси, които се събират предимно от по-богатите класи. Няма как да се вземат на босия цървулите. Пари могат да се вземат само от този, който има пари. Финансовата система взема за заложник правителството и придобива способността да източва богатството и на онези, които живеят без банкови заеми.

Доказала се през вековете военна стратегия е разделяй и владей. Много по-лесно е да се подчинят хора, които се боричкат помежду си. Финансовата система, посредством банкирането с частични резерви, разделя обществото на две воюващи помежду си групи от жертви. По-бедните, както видяхме, обедняват все повече с всеки „бизнес цикъл“. Те сочат с пръст относително по-заможните от тях и крещят – Крадци! Предприемачите и по-производителните членове на обществото страдат от данъчната тежест и разнообразните явни или скрити такси. Те сочат с пръст различни социални групи получаващи държавни пари под една или друга форма и също крещят – Крадци!

Правителството не може да овладее този сблъсък. Не може да задоволи взаимоизключващите се искания и затова следва линия на най-малката съпротива. Започва да харчи повече за да подпомогне най-бедните слоеве от населението, но не вдига данъците за да угоди на по-богатите. Закономерно следват още повече държавни заеми и още по-голям държавен дълг. Всеки опит на държавата да послужи като буфер и да омекоти удара върху средната класа от поредния икономически спад само отлага неизбежното. Това забавяне на процеса на обедняване на средната класа обаче, има допълнителна цена. Увеличава се държавния дълг, който се изплаща чрез повече данъци, увеличени акцизи и нови такси. Всичко това е за сметка на по-имотните класи, които са основните донори на държавната хазна. Ето защо, спасяването на банки с пари на данъкоплатците е прехвърляне на богатство от по-производителните обществени слоеве към добре свързаните финансови интереси. Спасяването чрез държавни пари на всеки длъжник към банка по същество е спасяване на самата банка. Финансовата система използва бизнес циклите за да издоява по-бедните и спасяването на банки с пари на данъкоплатците за да стриже по-богатите.

Дългосрочните отрицателни последици са за сметка на цялото държано в неведение общество, което е твърде заето със себе си и разделено на безчет боричкащи се помежду си двойки. Либерали срещу консерватори, леви срещу десни, популисти срещу елитисти, патриоти срещу глобалисти, националисти срещу интернационалисти, фили срещу фоби, червени срещу сини и прочие. Междувременно, заради злополучните си опити да „помага“ държавата дотолкова затъва в дълговото блато, че вече не е в състояние да обслужва дълговете си.

Shelby Moore III
The people are blind to the mechanism which is enslaving them and reducing their prosperity. Thus, since they will not change the mechanism, centralization of governance will grow stronger from the current financial crisis.

Държавата е в състояние и наистина може за известо време да предпази обикновените хора от отредената им участ. Възможностите за провеждане на такава политика обаче, не са безгранични и рязко се свиват в момента, в който бъде достигнат предела на платежоспособност. Веднъж след като тази граница е достигната всяко правителство е изправено пред следния незавиден избор – орязване на бюджетните разходи, вдигане на налозите или обявяване на мораториум върху изплащането на държавния дълг. Набраната инерция, населението зависимо от държавни помощи, бизнеса зависим от държавни или общински поръчки, както и мощните финансови интереси ще направят така, че изборът да бъде увеличаване на преките и косвени данъци. Мат Таиби от сп. „Ролинг Стоун“ описва най-влиятелната инвестиционна банка в света, като гигантски октопод, чиито пипала са се впили в лицето на човечеството и неспирно изсмукват от кръвоносната система всичко, което мирише на пари. Тази изразителна картина доста точно описва същността на съвременните финанси. Колкото повече се храни този октопод, толкова повече нараства апетита му.

Когато държавният дълг започне да расте всяко правителство трескаво търси начини да увеличи размера на съществуващите данъци и да въведе нови такива. Постепенно и по-имотните класи започват да се огъват под увеличаващата се данъчна тежест. Икономическият ръст се забавя и безработните все по-трудно си намират работа. Застоят в икономиката става все по-видим и призивите за по-силна държавна намеса стават все по-настоятелни. Лесно предвидимият резултат е още по-голям бюджетен дефицит, още по-голям държавен дълг и още по-високи данъци. И консерваторите и либералите са допринесли за това плачевно състояние на икономиката, тъй като преследват тясно партийните си интереси. Десните искат по-малко държава в икономиката и по-ниски налози за да могат по-лесно да се създават работни места. Това обаче, премахва всякакви ограничения пред финансовия вампиризъм унищожаващ средната класа. Левите правилно виждат, че игралното поле е наклонено в ущърб на по-бедните и търсат начин да го изравнят чрез по-силна държавна намеса и по-високи данъци въпреки щетите, които една такава политика нанася на икономиката. Големият печеливш от тази битка между идиоти е финансовият олигопол.

Увеличаването на данъците също не може да бъде безкрайно. Идва момент добре описан в икономическата теория, когато още увеличаване на данъците вече води до по-ниска събираемост и по-малки постъпления в бюджета. Различните академични изследвания посочват този размер някъде между 40-70%. В момента във Франция данък доход може да достигне до 75%. Много богати французи поради тази причина смениха гражданството си. Другите крият парите си в съседна Швейцария. Това е повод за политически скандали, шпионски саги и постоянни търкания между двете държави.

Когато размерът на данъчно облагане достигне тази точка, държавата се изправя пред още по-плачевен избор – обявяване на фалит, печатане на пари (не емисия на дълг, а същинско печатане) или пряко извземане на имущество. Изборът е очевиден. За радост на изпосталелият гласоподавател жадуващ за социална справедливост, богатите ще бъдат обложени под някаква форма с еднократен данък върху тяхното богатство. Тези действия по конфискуване на богатство ще стават все по-чести по света, тъй като все повече държави стават все по-очевидно неплатежоспособни. Естествено, богатите няма да стоят със скръстени ръце в очакване да подарят доброзорно богатството си. Те ще се опитат да го изнесат и скрият в други части на света. Следва недостиг на капитали в икономиката, увеличаваща се безработица, нарастваща бедност и повсеместна ценова дефлация.

Ludwig von Mises, Human Action 1949, p572
There is no means of avoiding the final collapse of a boom brought about by credit expansion. The alternative is only whether the crisis should come sooner as the result of voluntary abandonment of further credit expansion, or later as a final and total catastrophe of the currency system involved.

Едва на един по-късен етап драмата ще навлезе в последното си действие началото, на което е пускането на печатницата за пари. Тези, които са в час със случващото се вече ще са прехвърлили богатството си в трудни за конфискуване активи – злато, сребро и биткойни. Жуженето на печатната преса бълваща банкноти с все повече нули ще ознаменува началото на хиперинфлацията.

Настоящата финансовата система оперираща с частични резерви е паразит, който постепенно изяжда приемника си. Ако не бъде спрян този паразит ще унищожи основите на обществото, като създава планини от дългове в икономиката и принуждава държавите да осъществяват самоубийствена данъчна политика, което от своя страна ни води към вероятен системен разпад.

Източници:
Shelby Moore III, Understand Everything Fundamentally
http://www.coolpage.com/commentary/economic/shelby/Understand%20Everything%20Fundamentally.html
Matt Taibbi The Great American Bubble Machine, Rolling Stones July 9, 2009
http://www.rollingstone.com/politics/news/the-great-american-bubble-machine-20100405
Ludwig von Mises. Human Action: A Treatise on Economics 1949
http://mises.org/Books/humanaction.pdf

Големи части от текста и структурата са заимствани от CoinCube Highlights:
https://bitcointalk.org/index.php?topic=1581938.msg15884168

За вдъхновение послужи статия на Tyler Durden:
It’s Time To Get Painfully Honest: Banks Are Evil
http://www.zerohedge.com/news/2017-03-18/its-time-get-painfully-honest-banks-are-evil

Съвременната икономическа наука скрива начина, по който банките създават пари. Във  Финанси Част I разкрихме този скрит механизъм. Сега ще се спрем на опустошителните икономически последици, които неминуемо следват от този порочен финансов модел. Присъща черта на съвременните развити икономики са редуващи се кръговрати на възходи и спадове. Икономически подеми се редуват с дълбоки и всеобхватни сривове. С небрежно махване на ръка повечето икономисти обясняват, че тези „бизнес цикли“ са следствие от естествени и непредвидими промени в предпочитанията на населението повече да спестява или повече да потребява.

Nassim Nicholas Taleb (2008)
Banking is a very treacherous business because you don’t realize it is risky until it is too late. It is like calm waters that deliver huge storms.

Карл Маркс пръв отбелязва, че преди Промишлената Революция такива цикли не е имало. Маркс не се спира подробно на този въпрос. Той само заключава, че щом тези цикли се появяват с Промишлената Революция те би трябвало да са присъщи на капиталистическите производствени отношения, които тази революция налага. Различните икономически школи, въпреки дълбоките им разногласия почти по всички въпроси, са удивително единодушни за тази свещенна икономическа аксиома. Обясняват ни, че бизнес циклите са същностна черта на пазарната икономика, своего рода природно обусловени подеми и спадове. Сривовете в икономиката периодично си се случват… просто ей така. Никой не може да предвиди, кога и накъде ще се втурне едно стадо от овце!?

Трябва да се върнем назад в историята за да намерим опровержение на тази мантра. Дейвид Хюм и Дейвид Рикардо са от онези икономисти, които не биха се съгласили с въпросния правоверен постулат. Хюм е първият който посочва, че с началото на Промишлената Революция една друга институция пуска дълбоки корени и започва своя неспирен възход. Това забележително творение за извличане създаване на богатство е системата от централни и търговски банки опериращи с частични резерви. Възможно ли е тази могъща система да причинява тъй наречените бизнес цикли? Лудвиг фон Мизес е дал недвусмислен отговор на този въпрос в книгата си „Теория на Парите и Кредита“ още през 1912 година.

Мизес вижда, че истинската причина за редуващите се подеми и сривове в икономиката е практиката на банките да отпускат заеми само с частично покритие от налични пари. Днес го наричаме банкиране с частични резерви. Банките създават пари чрез отпускането на заеми, но всеки отпуснат заем създава повече дълг отколкото пари. За да се погаси дълга трябва да се върне не само взетата главница, но и лихвата. Очевидно всеки длъжник трябва да върне повече пари от взетите първоначално. Налага се лихвата под формата на пари да бъде изтеглена от друга част на съвкупната икономика. Ето защо погасяването на дълга може да стане само по два начина:

1. Някой някъде в общото икономическо пространство трябва да вземе допълнителен заем, тоест да се увеличи общият съвкупен дълг оттам и паричната маса в икономиката.
2. Някой някъде взел заем трябва да се разори и заложеният актив да бъде извзет от неплатежоспособния длъжник в полза на банката, тоест действителни материални или нематериални активи принудително да сменят собственика си.

Производствените разходи на банките при производството на пари се определят не от свободния пазар, а с декрет от централната банка. Така цената на най-важната стока в една пазарна икономика, цената на парите (лихвата), се определя по административно-команден път. Това от своя страна причинява огромни изкривявания в ценообразуването на всяка стока и услуга, което в крайна сметка води до неразумно дори хищническо използване на наличните природни и суровинни запаси на планетата. Централните банки определят основната лихва на възможно най-ниско ниво, но не чак толкова ниско, че количеството новосъздавани от банките пари да предизвика ускоряваща се инфлация. Казват „Това е добре за икономиката“. Това което не ви казват е, че всяка икономика използваща дълга в качеството на пари изисква все повече и повече дълг за да не се разпадне цялата финансова пирамида. Подобно признание би довело до един куп неудобни въпроси. Като например, кой ще задлъжнява все повече и повече и към кого ще задлъжнява все повече и повече?

Ludwig von Mises Institute, Austrian Business Cycle Theory
Credit creation makes it appear as if the supply of „saved funds“ ready for investment has increased, for the effect is the same: the supply of funds for investment purposes increases, and the interest rate is lowered. Borrowers, in short, are misled by the bank inflation into believing that the supply of saved funds (the pool of „deferred“ funds ready to be invested) is greater than it really is.

Наложените от централната банка изкуствено ниски лихви подвеждат предприемачите, че бъдещите им приходи ще са достатъчни да изплатят разходите по взетите заеми. В икономическа среда, където паричното предлагане се ускорява предприемачите погрешно преценяват, че фанансирането дори на дългосрочни проекти ще е достъпно и евтино. Пазарните проучвания сочат подем в общото потребление и те приемат, че техните проекти ще се ползват с успех сред потребителите. Истината е, че потреблението по време на икономическия подем е на изкуствено завишено ниво следствие на отпуснати от банките инвестиционни и потребителски заеми.

Новосъздадените пари от тези заеми постепенно наводняват пазарите на капиталови стоки, недвижими имоти, наеми и заплати. Цените на основните стоки и услуги започват да пълзят нагоре и инфлацията застрашително се ускорява. Банките не могат да позволят това, защото ако прерастне в хиперинфлация би довело до пълно разрушаване на финансовата система. Волю-неволю централната банка е принудена да предприеме стъпки за предотвратяване на такава възможност. Увеличението на основната лихва е знак за край на дълговата идилия, по времето на която дълговете се погасяват за сметка на още повече дълг (т.1 по-горе). Лихвите се вдигат и натискът върху длъжниците започва. От този момент нататък и до края на „бизнес цикъла“ дълговете все по-често ще се погасяват по другия начин (т.2 по-горе).

Купонът скоротечно приключва, когато банките започнат да притискат длъжниците чрез повишаване на лихвите. В цялата икономика се усеща липсата на „ликвидност“. Днес вече никой не казва „нямам пари“, казва „нямам ликвидност“. В съвременния финансов жаргон има и разновидност на това твърдение, понякога се казва „няма свежи пари“. По определение никога няма достатъчно нито свежи нито застояли пари, защото парите създадени чрез отпуснати заеми трябва да се върнат с лихвата. При по-висока лихва този недостиг на „свежи“ пари просто е по-голям и по-осезаем.

Чрез повишаване на основната лихва централната банка забавя процеса на отпускане на нови заеми и съответно създаване на нови пари. Без достатъчно производство на нови пари наличните пари започват да се наливат в разширяващите се дългови ями, които по начало са незапълняеми. Педприемачите виждат, че платежоспособното търсене се изпарява и се опитват да спрат кървенето, което намалените приходи от продажби и увеличените разходи по обслужване на заемите им причинява. Започват съкращения на работни места и спешни разпродажби на складови наличности за да мобилизират някакви пари. Безработицата нараства. Цените падат по цялата верига на производствените фактори. Цените на заложените в банките активи също падат и банките искат допълнителни гаранции. Длъжниците дори се принуждават да залагат овеществен труд и усилия, които нямат отношение към взетите заеми. Твърде често това също е недостатъчно, длъжникът просрочва дълга и банката става собственик на заложения актив.

Някои инвестиции по време на икономическия подем са чисто и просто погрешни от гледна точка на дългосрочната финансова устойчивост. Други са добре обмислени, но въпреки това пак се оказват губещи заради изкривеното и свито потреблението в икономиката следствие от внезапното повишение на цената на парите.

Икономическият подем разкрива истинското си лице. Време на зле насочени капиталови разходи, разточителни инвестиции и прахосване на пари. Лъжлив икономически бум, при който повечето инвестиции водят до разорени предприемачи. Плодовете на техния труд се присвояват на безценица от банките. Колкото по-продължителен е този изкуствен подем толкова по-рязък и дълбок е следващият го срив. Толкова по-скъпоструващи са инвестиционните грешки и толкова по-болезнени са закономерните банкрути, просрочени ипотеки и общата ценова дефлация.

Както видяхме в първата част, повишеното парично предлагане облагодетелства преди всичко върховете на финансовата пирамида, висшия държавен апарат, техните обръчи от фирми, приближените и подставените лица. Особено отчетливо това личи в дъното на бизнес цикъла, когато само избрани заематели и „вътрещари“ имат достъп до банково финансиране и могат да купуват стойностни активи на силно занижени цени.

Във всяка една икономика, особено когато дълг с частично покритие се използва в качеството на пари, редуващото се свиване и разширяване на парите в обръщение е средство за присвояване на чуждо богатство. Паричната инфлация и неизбежният порочен кръг в икномиката, описван като „бизнес цикъл“ е начинът, по който банковата система и приближените политически групи частично присвояват богатството на останалите групи в обществото. Тези, които са овластени да управляват паричното предлагане създават нови пари облагодетелствайки себе си за сметка на останалото население. Този паразитен цикъл е пряко следствие от банкирането с частични резерви. Долната граница на производствените разходи при производството на нови пари се определя само и единствено от една величина – основната лихва. Тази величина не се определя от пазарното поведение на физически и юридически лица оптимизиращи своите приходи и разходи. Тази величина се определя от едно единствено място, централната банка. Онази институция, в чийто устав е записано, че основната и задача е да поддържа финансовото здраве на търговските банки.

Christina D. Romer, Business Cycles
The empirical evidence is strongly on the side of the view that deviations from full employment are often the result of spending shocks. Monetary policy, in particular, appears to have played a crucial role in causing business cycles in the United States since World War II. For example, the severe recessions of both the early 1970s and the early 1980s were directly attributable to decisions by the Federal Reserve to raise interest rates. On the expansionary side, the inflationary booms of the mid-1960s and the late 1970s were both at least partly due to monetary ease and low interest rates. The role of money in causing business cycles is even stronger if one considers the era before World War II. Many of the worst prewar depressions, including the recessions of 1908, 1921, and the Great Depression 1930s, were to a large extent the result of monetary contraction and high real interest rates.

Поредният кръговрат завършва пълен оборот. Клептокрацията по върховете на финансовата пирамида е разпределила плячката. Стойностни активи са присвоени от правоимащите. Голям брой правонямащи са станали по-бедни. Инфлацията е укротена. Време е за нов кръг и за ново раздаване с белязани карти. Централната банка обявява началото на следващия икономически възход и сваля основната лихва под надслов „да намалим безработицата“ причинена от „бизнес цикъла“…

Тънкият момент е, че паразитният механизъм храносмила собствената си екосистема. Този механизъм работи само дотолкова, доколкото банките успяват да издирят лица със стойностни активи за залог, срещу който да отпуснат заеми. С всеки следващ цикъл обаче, тази група от неволни донори обеднява и намалява. С времето измежду тях се появяват изобретателни и находчиви екземпляри, които се научават да живеят и успяват в личния живот или в бизнеса без да са съдбовно зависими от банкови заеми. Когато номерът с „бизнес циклите“ вече не е достатъчно доходоносен, паразитът се нуждае от подобрена версия на изсмукващия механизъм. Необходимо условие е наличието на силно правителство и мощна данъчна администрация. Ще го опишем в Част III.

Източници:
Murray N. Rothbard, Economic Depressions: Their Cause and Cure
https://mises.org/daily/3127
Ludwig von Mises Institute, Austrian Business Cycle Theory
http://wiki.mises.org/wiki/Austrian_Business_Cycle_Theory#cite_note-6
Christina D. Romer, Business Cycles
http://www.econlib.org/library/Enc/BusinessCycles.html