Финанси Част II: Порочният Кръг

Съвременната икономическа наука скрива начина, по който банките създават пари. Във  Финанси Част I разкрихме този скрит механизъм. Сега ще се спрем на опустошителните икономически последици, които неминуемо следват от този порочен финансов модел. Присъща черта на съвременните развити икономики са редуващи се кръговрати на възходи и спадове. Икономически подеми се редуват с дълбоки и всеобхватни сривове. С небрежно махване на ръка повечето икономисти обясняват, че тези „бизнес цикли“ са следствие от естествени и непредвидими промени в предпочитанията на населението повече да спестява или повече да потребява.

Nassim Nicholas Taleb (2008)
Banking is a very treacherous business because you don’t realize it is risky until it is too late. It is like calm waters that deliver huge storms.

Карл Маркс пръв отбелязва, че преди Промишлената Революция такива цикли не е имало. Маркс не се спира подробно на този въпрос. Той само заключава, че щом тези цикли се появяват с Промишлената Революция те би трябвало да са присъщи на капиталистическите производствени отношения, които тази революция налага. Различните икономически школи, въпреки дълбоките им разногласия почти по всички въпроси, са удивително единодушни за тази свещенна икономическа аксиома. Обясняват ни, че бизнес циклите са същностна черта на пазарната икономика, своего рода природно обусловени подеми и спадове. Сривовете в икономиката периодично си се случват… просто ей така. Никой не може да предвиди, кога и накъде ще се втурне едно стадо от овце!?

Трябва да се върнем назад в историята за да намерим опровержение на тази мантра. Дейвид Хюм и Дейвид Рикардо са от онези икономисти, които не биха се съгласили с въпросния правоверен постулат. Хюм е първият който посочва, че с началото на Промишлената Революция една друга институция пуска дълбоки корени и започва своя неспирен възход. Това забележително творение за извличане създаване на богатство е системата от централни и търговски банки опериращи с частични резерви. Възможно ли е тази могъща система да причинява тъй наречените бизнес цикли? Лудвиг фон Мизес е дал недвусмислен отговор на този въпрос в книгата си „Теория на Парите и Кредита“ още през 1912 година.

Мизес вижда, че истинската причина за редуващите се подеми и сривове в икономиката е практиката на банките да отпускат заеми само с частично покритие от налични пари. Днес го наричаме банкиране с частични резерви. Банките създават пари чрез отпускането на заеми, но всеки отпуснат заем създава повече дълг отколкото пари. За да се погаси дълга трябва да се върне не само взетата главница, но и лихвата. Очевидно всеки длъжник трябва да върне повече пари от взетите първоначално. Налага се лихвата под формата на пари да бъде изтеглена от друга част на съвкупната икономика. Ето защо погасяването на дълга може да стане само по два начина:

  1. Някой някъде в общото икономическо пространство трябва да вземе допълнителен заем, тоест да се увеличи общият съвкупен дълг оттам и паричната маса в икономиката.
  2. Някой някъде взел заем трябва да се разори и заложеният актив да бъде извзет от неплатежоспособния длъжник в полза на банката, тоест действителни материални или нематериални активи принудително да сменят собственика си.

Производствените разходи на банките при производството на пари се определят не от свободния пазар, а с декрет от централната банка. Така цената на най-важната стока в една пазарна икономика, цената на парите (лихвата), се определя по административно-команден път. Това от своя страна причинява огромни изкривявания в ценообразуването на всяка стока и услуга, което в крайна сметка води до неразумно дори хищническо използване на наличните природни и суровинни запаси на планетата. Централните банки определят основната лихва на възможно най-ниско ниво, но не чак толкова ниско, че количеството новосъздавани от банките пари да предизвика ускоряваща се инфлация. Казват „Това е добре за икономиката“. Това което не ви казват е, че всяка икономика използваща дълга в качеството на пари изисква все повече и повече дълг за да не се разпадне цялата финансова пирамида. Подобно признание би довело до един куп неудобни въпроси. Като например, кой ще задлъжнява все повече и повече и към кого ще задлъжнява все повече и повече?

Ludwig von Mises Institute, Austrian Business Cycle Theory
Credit creation makes it appear as if the supply of „saved funds“ ready for investment has increased, for the effect is the same: the supply of funds for investment purposes increases, and the interest rate is lowered. Borrowers, in short, are misled by the bank inflation into believing that the supply of saved funds (the pool of „deferred“ funds ready to be invested) is greater than it really is.

Наложените от централната банка изкуствено ниски лихви подвеждат предприемачите, че бъдещите им приходи ще са достатъчни да изплатят разходите по взетите заеми. В икономическа среда, където паричното предлагане се ускорява предприемачите погрешно преценяват, че фанансирането дори на дългосрочни проекти ще е достъпно и евтино. Пазарните проучвания сочат подем в общото потребление и те приемат, че техните проекти ще се ползват с успех сред потребителите. Истината е, че потреблението по време на икономическия подем е на изкуствено завишено ниво следствие на отпуснати от банките инвестиционни и потребителски заеми.

Новосъздадените пари от тези заеми постепенно наводняват пазарите на капиталови стоки, недвижими имоти, наеми и заплати. Цените на основните стоки и услуги започват да пълзят нагоре и инфлацията застрашително се ускорява. Банките не могат да позволят това, защото ако прерастне в хиперинфлация би довело до пълно разрушаване на финансовата система. Волю-неволю централната банка е принудена да предприеме стъпки за предотвратяване на такава възможност. Увеличението на основната лихва е знак за край на дълговата идилия, по времето на която дълговете се погасяват за сметка на още повече дълг (т.1 по-горе). Лихвите се вдигат и натискът върху длъжниците започва. От този момент нататък и до края на „бизнес цикъла“ дълговете все по-често ще се погасяват по другия начин (т.2 по-горе).

Купонът скоротечно приключва, когато банките започнат да притискат длъжниците чрез повишаване на лихвите. В цялата икономика се усеща липсата на „ликвидност“. Днес вече никой не казва „нямам пари“, казва „нямам ликвидност“. В съвременния финансов жаргон има и разновидност на това твърдение, понякога се казва „няма свежи пари“. По определение никога няма достатъчно нито свежи нито застояли пари, защото парите създадени чрез отпуснати заеми трябва да се върнат с лихвата. При по-висока лихва този недостиг на „свежи“ пари просто е по-голям и по-осезаем.

Чрез повишаване на основната лихва централната банка забавя процеса на отпускане на нови заеми и съответно създаване на нови пари. Без достатъчно производство на нови пари наличните пари започват да се наливат в разширяващите се дългови ями, които по начало са незапълняеми. Педприемачите виждат, че платежоспособното търсене се изпарява и се опитват да спрат кървенето, което намалените приходи от продажби и увеличените разходи по обслужване на заемите им причинява. Започват съкращения на работни места и спешни разпродажби на складови наличности за да мобилизират някакви пари. Безработицата нараства. Цените падат по цялата верига на производствените фактори. Цените на заложените в банките активи също падат и банките искат допълнителни гаранции. Длъжниците дори се принуждават да залагат овеществен труд и усилия, които нямат отношение към взетите заеми. Твърде често това също е недостатъчно, длъжникът просрочва дълга и банката става собственик на заложения актив.

Някои инвестиции по време на икономическия подем са чисто и просто погрешни от гледна точка на дългосрочната финансова устойчивост. Други са добре обмислени, но въпреки това пак се оказват губещи заради изкривеното и свито потреблението в икономиката следствие от внезапното повишение на цената на парите.

Икономическият подем разкрива истинското си лице. Време на зле насочени капиталови разходи, разточителни инвестиции и прахосване на пари. Лъжлив икономически бум, при който повечето инвестиции водят до разорени предприемачи. Плодовете на техния труд се присвояват на безценица от банките. Колкото по-продължителен е този изкуствен подем толкова по-рязък и дълбок е следващият го срив. Толкова по-скъпоструващи са инвестиционните грешки и толкова по-болезнени са закономерните банкрути, просрочени ипотеки и общата ценова дефлация.

Както видяхме в първата част, повишеното парично предлагане облагодетелства преди всичко върховете на финансовата пирамида, висшия държавен апарат, техните обръчи от фирми, приближените и подставените лица. Особено отчетливо това личи в дъното на бизнес цикъла, когато само избрани заематели и „вътрещари“ имат достъп до банково финансиране и могат да купуват стойностни активи на силно занижени цени.

Във всяка една икономика, особено когато дълг с частично покритие се използва в качеството на пари, редуващото се свиване и разширяване на парите в обръщение е средство за присвояване на чуждо богатство. Паричната инфлация и неизбежният порочен кръг в икномиката, описван като „бизнес цикъл“ е начинът, по който банковата система и приближените политически групи частично присвояват богатството на останалите групи в обществото. Тези, които са овластени да управляват паричното предлагане създават нови пари облагодетелствайки себе си за сметка на останалото население. Този паразитен цикъл е пряко следствие от банкирането с частични резерви. Долната граница на производствените разходи при производството на нови пари се определя само и единствено от една величина – основната лихва. Тази величина не се определя от пазарното поведение на физически и юридически лица оптимизиращи своите приходи и разходи. Тази величина се определя от едно единствено място, централната банка. Онази институция, в чийто устав е записано, че основната и задача е да поддържа финансовото здраве на търговските банки.

Christina D. Romer, Business Cycles
The empirical evidence is strongly on the side of the view that deviations from full employment are often the result of spending shocks. Monetary policy, in particular, appears to have played a crucial role in causing business cycles in the United States since World War II. For example, the severe recessions of both the early 1970s and the early 1980s were directly attributable to decisions by the Federal Reserve to raise interest rates. On the expansionary side, the inflationary booms of the mid-1960s and the late 1970s were both at least partly due to monetary ease and low interest rates. The role of money in causing business cycles is even stronger if one considers the era before World War II. Many of the worst prewar depressions, including the recessions of 1908, 1921, and the Great Depression 1930s, were to a large extent the result of monetary contraction and high real interest rates.

Поредният кръговрат завършва пълен оборот. Клептокрацията по върховете на финансовата пирамида е разпределила плячката. Стойностни активи са присвоени от правоимащите. Голям брой правонямащи са станали по-бедни. Инфлацията е укротена. Време е за нов кръг и за ново раздаване с белязани карти. Централната банка обявява началото на следващия икономически възход и сваля основната лихва под надслов „да намалим безработицата“ причинена от „бизнес цикъла“…

Тънкият момент е, че паразитният механизъм храносмила собствената си екосистема. Този механизъм работи само дотолкова, доколкото банките успяват да издирят лица със стойностни активи за залог, срещу който да отпуснат заеми. С всеки следващ цикъл обаче, тази група от неволни донори обеднява и намалява. С времето измежду тях се появяват изобретателни и находчиви екземпляри, които се научават да живеят и успяват в личния живот или в бизнеса без да са съдбовно зависими от банкови заеми. Когато номерът с „бизнес циклите“ вече не е достатъчно доходоносен, паразитът се нуждае от подобрена версия на изсмукващия механизъм. Необходимо условие е наличието на силно правителство и мощна данъчна администрация. Ще го опишем в Част III.

Източници:
Murray N. Rothbard, Economic Depressions: Their Cause and Cure
https://mises.org/daily/3127
Ludwig von Mises Institute, Austrian Business Cycle Theory
http://wiki.mises.org/wiki/Austrian_Business_Cycle_Theory#cite_note-6
Christina D. Romer, Business Cycles
http://www.econlib.org/library/Enc/BusinessCycles.html

 

Публикувано в Икономика | Отбелязано , , , | Коментарите са изключени за Финанси Част II: Порочният Кръг

Финанси Част I: Разпознай Паразита

Съвременните финанси неминуемо водят до унищожаване на средната класа и до вероятен разпад на цялата икономическа система. За да подсигурите бъдещето си в нашето опасно съвремие е важно да разберете, защо? Това кратко ръководство се състои от три части. Целта е да се разкрие тъмният механизъм скрит зад лъскавото покривало на съвременните финанси. Нека да спрем за малко и да погледнем отвъд денонощно заливащата ни пропаганда. Това, което ще видите може и да не ви хареса.

Речник на чуждите думи в българския език – издателство „Наука и Изкуство“ София (1978)
финанси (от лат. financia) – доход, наличност, парично състояние;
Съвкупност от парични отношения, които се създават в процеса на набиране на парични средства и разходването им, исторически свързани със съществуването на държавата.

За да разберете същността на съвременните финанси първо трябва да разберете, как се създават парите. Много хора смятат, че парите се печатат в печатницата на БНБ и от там се дават на банките. Това е нищожна част от истинската картина. В повечето учебници по икономика темата е подробно и малоумно описана. Търсещите умове на студентите се захранват с концепции за парични мултипликатори и изисквания за задължителни минимални резерви по привлечените средства. Някак си просташко звучи ако употребим българската дума множител вместо чуждицата мултипликатор. Току виж, на някой му минали не особено академични мисли през ум ако чуе за паричен множител и съответно, какъв е прекият начин за умножаване на парите. Мултиплициране стои удобно близко по звучене до комплициране. Изобщо, за да не ставате лесна жертва на науко-образно бръщолевене, употребявайте повече български думи. Чистият български език е чудесен лакмусов тест доколко издържана е всяка поредица от съждения и умозаключения. „Официалната“ версия за създаване на парите и пускането им в обръщение е изчистена, сбита и удобна. Също така и погрешна.

John Kenneth Gallbraith Money: Whence it came, where it went (1975)
The study of money, above all other fields in economics, is one in which complexity is used to disguise truth or to evade truth, not reveal it. The process by which banks create money is so simple the mind is repelled.

Банките създават пари чрез раздаване на заеми. Процесът по никакъв начин не е ограничаван от налични резерви, депозити или парични мултипликатори. Банките не се нуждаят от напечатаните от БНБ банкноти нито от взети от централната банка депозити за да дават заеми. Твърдението, че банките дават в заем влоговете на баба ви и дядо ви е чиста пропаганда. Създаването на пари се прави чрез счетоводен, по детински простоват фокус-мокус. Когато някоя банка одобри заем тя просто заверява сметката на клиента със сумата на отпуснатия заем и готово. Имаме нов депозит и съответно нови пари в обръщение. Записват сумата по една сметка като актив, а по друга като пасив в сметкоплана на банката и пито-платено. Да де, ясно кой пи. Ама, кой плати?… Получихте ли от клиенти нови депозити вчера? Не. Получихте ли депозит или ценна пратка в банкноти от БНБ? Не. Да не би случайно да сте взели депозит от друга банка на междубанковия пазар? Не, на междубанковия пазар вземаме депозити само ако не може да покрием тегленията от клиенти. Ами, как тогава балансовото число на банката нарастна с няколко милиона само за една вечер? От къде дойдоха тези пари? Ами ето оттам, предоставихме голям заем вчера. Трябва да сте ни благодарни, че увеличихме размера на българската икономика с няколко милиона, а не да питате откъде сме взели тези милиони!?

Както при всяко друго производство мокрият сън на всеки производител на пари е да затвори производствения цикъл. Идеалният случай е, когато тези новосъздадени пари се въртят само по вътрешни за банката клиентски сметки на физически и юридически лица, на общински и държавни служби, на министерства и търговски вериги, на доставцичи и поддоставчици, за заплати и пенсии. Единствената грижа тогава за банката е да удържа такси, комисионни и да прибира лихви. Колкото по-затворен е този кръг толкова по-малки са рисковете за самата банка и толкова по-доходоносни са отпусканите заеми, защото банката не дели с никой друг печалбата от получените лихви. Новосъздадените пари от отпуснатите заеми не се харчат с една и съща тактова честота и скорост от клиентите на банката. Когато пътешестват от сметка в сметка тези новосъздадени пари често се забавят по някоя от сметките докато не им дойде времето да бъдат изхарчени, тоест преведени по друга сметка. Статистиката на БНБ бодро отчита увеличени депозити в банковата система. Съответният правителствен фактор използва случая за да ни увери от екрана на телевизора за повишеното благосъстояние на народа. Няма кой да ви обясни, че цената на това кухо благосъстояние са огромни маси от хора и фирми потънали до уши в заеми, които изнемогват да обслужват. А често и не могат да обслужват.

Банкирането не е дейност по даване в заем на получените депозити. Това е дейност, която създава депозити посредством даването на заеми. А това пък е точно обратната причинно-следствена връзка описвана в повечето учебници по финанси. Самите банки отдавна са наясно, че могат да създават депозити по собствено усмотрение. Неслучайно през последното десетилетие световните банкови картели съкръщават клонове и персонал за обслужване на депозити от населението. Банкирането на дребно е досадно задължение на „социално отговорния“ банков капитал и е само излишна тежест. За да направят тази тежест икономически смислена банките постоянно увеличават таксите и комисионните, като намалят лихвите по депозитите. Те нямат нужда от депозити за да дават заеми. Банките ви правят услуга, като вземат парите на депозит и ви ги пазят. Вие трябва да им плащате за тази услуга, а не те на вас!

Във финасовите издания често се споменава, че изискванията за резерви по привлечените средства и съответните раздадени заеми ограничават банките. Това не е съвсем честно твърдение. Има такъв % и число наречено задължителни минимални резерви по привлечените средства. Въпросът е там, че ако някоя банка раздаде повече заеми тя лесно си набавя недостигащите резерви за да отговори на формалните изисквания. Това става или пряко чрез вземане на депозит от централната банка или от друга банка на междубанковия пазар по лихвен % поддържан в строго определени рамки от централната банка. Теорията за паричния мултипликатор е лъжлива. В действителност това е мултипликатор на резервите. Резервите на централната банка се увеличават с определен % от парите, които банките са решили да създадат.

Bank of England Bank’s Monetary Analysis Directorate
In no way does the aggregate quantity of reserves directly constrain the amount of bank lending or deposit creation.

Все пак, кое ограничава създаването на пари от банковата система? Преди всичко това са самите банки. Те имат нелеката задача да намерят някой платежоспособен заемател способен да изплати заема заедно с лихвите или поне някой, който има ценни активи за извземане ако не в състояние да го изплати. Има много истина в твърдението, че за да получиш заем трябва да докажеш пред банката, че всъщност нямаш нужда от заем. Фирмите за бързи кредити са много по-честни в това отношение. Условията им могат да бъдат обобщени в едно изречение. Доброволно се съгласявате да станете техен роб и да останете такъв до момента, в който не се откупите. Все пак имаме някакъв напредък за последните 5 века. Напредъкът в икономическата наука си е казал тежката дума. Вече всеки роб знае, на каква цена може да се откупи още преди да е станал роб. Много източни роби се спасяват като бягат на Запад, а много западни роби се спасяват като бягат на Изток. Не след дълго разбират от личен опит, че Земята е кръгла.

Банковата Трагедия на Простолюдието

Дейността на съвременните банки не се ограничава от резервите, които държат в наличност или по сметки в централната банка. Решението за даване на един или друг заем се взема на база лихвена доходност и платежоспособност на заемателя. Първо се раздават заемите, а след това се натъкмяват резервите за да достигнат определения % от раздадените заеми. На практика няма ограничител за раздаването на заеми и банките проявяват склонност към прекомерна „кредитна експанзия“. Всичко в името на печалбата. Ако се оставят без надзор те биха наводнили пазара с новосъздадени пари причинявайки банкова трагедия за обикновените хора. При хиперинфлация паричното предлагане нараства дотам, че хората започват ускорено да харчат спестяванията си само и само да спасят част от намаляващата покупателна способност. Оставено на самотек едно все по-ускоряващо се парично обръщение води до разрушаване на съответната декретна валута и в крайна сметка до замяната и с по-надеждно хранилище за стойност, като златото например. Банките ненавиждат златото и всячески го изтъкват като „жълта тенекия“, която  става само за брошки и пръстенчета. Хиперинфлацията при „истинските“ пари е банков армагедон. Тя представлява пълно разрушаване на паричната система и трябва да бъде избягвана на всяка цена. Банките разчитат на централната банка да предотврати този възможен сценарий. Задачата на централната банка е непрекъснато да следи пулса и температурата на общественото тяло. Ако някой от паразитите започне безогледно да изсмуква хранителни вещества и се появи риск от ускоряване на пулса и повишаване на температурата, а от там и задействане на имунната система на приемника, то този паразит трябва да се санкционира и амбициите му охладени в името на общото банкерско добруване.

Ако на някоя банка и трябват допълнителни резерви тя най-често ги взема от друга банка. Лихвите на междубанковия пазар се определят от централната банка. В САЩ лихвите на междубанковия пазар се наричат лихви по федералните фондове. Федералната Резервна Система (Фед) определя целевото ниво на тази лихва. Това става чрез тъй наречените „операции на открития пазар“, които не са нищо повече от пряко участие на самата цетрална банка на междубанковия пазар. Ако лихвите на междубанковия пазар са по-високи от целевото ниво централната банка създава допълнително нови пари, като раздава на банките депозити с по-ниска лихва от пазарната. Банките не са успели да създадат достатъчно количество нови пари, защото не са успели да издирят достатъчно количество платежоспособни заематели, на които да раздадат заеми на такива лихвени нива. Затова се налага централната банка пряко да помогне при производството на нови пари и да намали лихвите. Ако ли пък лихвите на междубанковия пазар са по-ниски от целевото ниво централната банка унищожава част от новосъздадените от банките пари, като взема от банките депозити с по-висока лихва от пазарната. Трябва да се намали риска от лавинообразно увеличаване на паричната инфлация и да се охлади „производствения“ ентусиазъм и лакомията на паразита за да не предизвика съответната имунна реакция на приемника.

В България имаме частен случай с валутния съвет, но по света централните банки нямат никакви ограничения. Могат и създават трилиони нови пари само с няколко щраквания по клавиатурата на компютъра. Няколко човека назначени по неясни съображения на съответните постове в бордовете на централните банки се събират и решават, с колко да наводнят пазара на пари или с колко да го пресушат. Разликата между лихвата на междубанковия пазар и лихвите, при които дават заеми ограничава печалбата на банките. Задачата на централната банка е да направи този спред максимален, но без да допуска заплахата от хиперинфлация. Първостепенната задача на централната банка не е свързана с развитието на икономиката. Първостепенната задача на централната банка е да сваля или вдига лихвите и така да създава възможно най-висок лихвен доход за банките. Пробутва ни се поредният зловреден мит, че това което е добро за банките е добро и за икономиката. Паричната инфлация е смазката за изпомпващия механизъм на паразита. Ако инфлацията я няма тя трябва да се създаде. Ако инфлацията е ниска тя трябва да се повиши. Как иначе? Само ако има инфлация може да се бориш срущу инфлацията. И разбира се, тази борба задължително трябва да е с променлив успех. Нагоре надолу, пак нагоре и пак надолу. Така работи всяка помпа, включително и помпата за изпомпване на богатство от обществото в полза на една определена група правоимащи, техния обслужващ персонал и слугинаж.

Новосъздадените пари започват своето пътешествие, като обогатяват първо тези, които са по върховете на финансовата пирамида и ги получават първи. Покупателната сила намаля в отговор на увеличеното количество на пари в обръщение, но това не става изведнъж и едновременно за всички. В действителния свят едно хипотетично, внезапно увеличение на паричното предлагане със 100% няма да доведе до равностойно и повсеместно увеличение на цените, както твърди неокласическата икономическа наука. Ако една банка получи такива новосъздадени пари от централната банка тя няма още на другия ден да удвои баланса по депозитните сметките на своите клиенти.

Murray N. Rothbard The Austrian Theory of Money
The banks create new money to be spent on specific goods and services. The demand for these goods rises, raising these specific prices. Gradually, the new money ripples through the economy, raising demand and prices as it goes. Income and wealth are redistributed to those who receive the new money early in the process, at the expense of those who receive the new money late in the day and those on fixed incomes who receive no new money at all.

Може да минат години докато новосъздадените пари се просмучат през цялата икономическа система, през филтрите на многобройни лични или стопански отношения и накрая достигнат до най-онеправданите слоеве. Първите по веригата имат възможност да купуват на изгодни цени, защото до останалите все още не са достигнали новосъздадените пари. Последните по веригата могат да купуват само на завишени цени, защото всички преди тях вече са се възползвали и платежоспособното търсене е повишило цените.

Това е механизма за преразпределение на общественото богатство и той е еднопосочен. Затова във финансово „развитите“ държави богатите стават все по-малко на брой и все по-богати, а бедните стават все повече на брой и все по-бедни. Средната класа се топи пред очите ни. Начинът, по-който бе отиграна икономическата криза от 2008-ма година доведе сегашната политическа криза в развитите държави. Националните елити в заговор със световния банков олигопол извършиха предателство спрямо собствените си народи. Бе извършено невиждано по наглост и по размер прехвърляне на богатство.

„Всички съгрешихме и вкупом ненужни станахме“ – беше казал академик Сендов по повод на една предишна смяна на системата. Хората в развитите държави постепенно осъзнаха, че се е случило немислимото. Здравно-осигурителните и пенсионните фондове се превърнаха в кухи черупки. За да се отложи „Видов ден“ ще се вдига пенсионната възраст и ще отпадат медицински услуги от списъка, който се плаща от здравните каси. За пръв път от Втората световна насам в богати и благоденстващи до този момент държави, без да е имало някакъв военен катаклизъм, децата и внуците ще живеят по-бедно отколкото са живели техните родители. Разцветът на фирмите за бързи кредити е красноречив. Традиционният политически елит ще продължава да губи обществена подкрепа обединявайки се в една политическа сила с една единствена точка в програмата си – запазване на статуквото. Ще продължи възхода на „несистемните“ политически партии и движения.

Източници:
McLeay M, Radia A, Thomas R. Money creation in the modern economy. Bank of England Monetary Analysis Directorate Quarterly Bulletin 2014 Q1
http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/quarterlybulletin/2014/qb14q1prereleasemoneycreation.pdf
Rothbard MN. The Foundations of Modern Austrian Economics, Edwin Dolan, ed. (Kansas City: Sheed Andrews and McMeel, 1976), pp. 160-184
http://mises.org/rothbard/money.pdf

Публикувано в Икономика | Отбелязано , , , , , , | Коментарите са изключени за Финанси Част I: Разпознай Паразита