Финанси Част I: Разпознай Паразита

Съвременните финанси неминуемо водят до унищожаване на средната класа и до вероятен разпад на цялата икономическа система. За да подсигурите бъдещето си в нашето опасно съвремие е важно да разберете, защо? Това кратко ръководство се състои от три части. Целта е да се разкрие тъмният механизъм скрит зад лъскавото покривало на съвременните финанси. Нека да спрем за малко и да погледнем отвъд денонощно заливащата ни пропаганда. Това, което ще видите може и да не ви хареса.

Речник на чуждите думи в българския език – издателство „Наука и Изкуство“ София (1978)
финанси (от лат. financia) – доход, наличност, парично състояние;
Съвкупност от парични отношения, които се създават в процеса на набиране на парични средства и разходването им, исторически свързани със съществуването на държавата.

За да разберете същността на съвременните финанси първо трябва да разберете, как се създават парите. Много хора смятат, че парите се печатат в печатницата на БНБ и от там се дават на банките. Това е нищожна част от истинската картина. В повечето учебници по икономика темата е подробно и малоумно описана. Търсещите умове на студентите се захранват с концепции за парични мултипликатори и изисквания за задължителни минимални резерви. Някак си просташко звучи ако употребим българската дума множител вместо чуждицата мултипликатор. Току виж, на някой му минали не особено академични мисли през ум ако чуе за паричен множител и съответно, какъв е начина за умножаване на парите. Мултиплициране стои удобно близко по звучене до комплициране. Изобщо, за да не ставате лесна жертва на науко-образно бръщолевене, употребявайте повече български думи. Чистият български език е чудесен лакмусов тест доколко издържана е всяка поредица от съждения и умозаключения. „Официалната“ версия за създаване на парите и пускането им в обръщение е изчистена, сбита и удобна. Също така и погрешна.

John Kenneth Gallbraith Money: Whence it came, where it went (1975)
The study of money, above all other fields in economics, is one in which complexity is used to disguise truth or to evade truth, not reveal it. The process by which banks create money is so simple the mind is repelled.

Банките създават пари чрез раздаване на заеми. Процесът по никакъв начин не е ограничаван от налични резерви, депозити или парични мултипликатори. Банките не се нуждаят от напечатаните от БНБ банкноти нито от взети от централната банка депозити за да дават заеми. Твърдението, че банките дават в заем влоговете на баба ви и дядо ви е чиста пропаганда. Създаването на пари се прави чрез счетоводен, по детински простоват фокус-мокус. Когато някоя банка одобри заем тя просто заверява сметката на клиента със сумата на отпуснатия заем и готово. Имаме нов депозит и съответно нови пари в обръщение. Записват сумата по една сметка като актив, а по друга като пасив в сметкоплана на банката и пито-платено. Да де, ясно кой пи. Ама, кой плати?… Получихте ли от клиенти нови депозити вчера? Не. Получихте ли депозит или ценна пратка в банкноти от БНБ? Не. Да не би случайно да сте взели депозит от друга банка на междубанковия пазар? Не, на междубанковия пазар вземаме депозити само ако не може да покрием тегленията от клиенти. Ами, как тогава балансовото число на банката нарастна с няколко милиона само за една вечер? От къде дойдоха тези пари? Ами ето оттам, предоставихме голям заем вчера. Трябва да сте ни благодарни, че увеличихме размера на българската икономика с няколко милиона, а не да питате откъде сме взели тези милиони!?

Както при всяко друго производство мокрият сън на всеки производител на пари е да затвори производствения цикъл. Идеалният случай е, когато тези новосъздадени пари се въртят само по вътрешни за банката клиентски сметки на физически и юридически лица, на общински и държавни служби, на министерства и търговски вериги, на доставцичи и поддоставчици, за заплати и пенсии. Единствената грижа тогава за банката е да удържа такси, комисионни и да прибира лихви. Колкото по-затворен е този кръг толкова по-малки са рисковете за самата банка и толкова по-доходоносни са отпусканите заеми, защото банката не дели с никой друг печалбата от получените лихви. Новосъздадените пари от отпуснатите заеми не се харчат с една и съща тактова честота и скорост от клиентите на банката. Когато пътешестват от сметка в сметка тези новосъздадени пари често се забавят по някоя от сметките докато не им дойде времето да бъдат изхарчени, тоест преведени по друга сметка. Статистиката на БНБ бодро отчита увеличени депозити в банковата система. Съответният правителствен фактор използва случая за да ни увери от екрана на телевизора за повишеното благосъстояние на народа. Няма кой да ви обясни, че цената на това кухо благосъстояние са огромни маси от хора и фирми потънали до уши в заеми, които изнемогват да обслужват. А често и не могат да обслужват.

Банкирането не е дейност по даване в заем на получените депозити. Това е дейност, която създава депозити посредством даването на заеми. А това пък е точно обратната причинно-следствена връзка описвана в повечето учебници по финанси. Самите банки отдавна са наясно, че могат да създават депозити по собствено усмотрение. Неслучайно през последното десетилетие световните банкови картели съкръщават клонове и персонал за обслужване на депозити от населението. Банкирането на дребно е досадно задължение на „социално отговорния“ банков капитал и е само излишна тежест. За да направят тази тежест икономически смислена банките постоянно увеличават таксите и комисионните, като намалят лихвите по депозитите. Те нямат нужда от депозити за да дават заеми. Банките ви правят услуга, като вземат парите на депозит и ви ги пазят. Вие трябва да им плащате за тази услуга, а не те на вас!

Във финасовите издания често се споменава, че изискванията за резерви по раздадените заеми ограничават банките. Това не е съвсем честно твърдение. Има такъв % и съответно число наречено задължителни минимални резерви. Въпросът е там, че ако някоя банка раздаде повече заеми тя лесно си набавя недостигащите резерви за да отговори на формалните изисквания. Това става или пряко чрез вземане на депозит от централната банка или от друга банка на междубанковия пазар по лихвен % поддържан в строго определени рамки от централната банка. Теорията за паричния мултипликатор е лъжлива. В действителност това е мултипликатор на резервите. Резервите на централната банка се увеличават с определен % от парите, които банките са решили да създадат.

Bank of England Bank’s Monetary Analysis Directorate
In no way does the aggregate quantity of reserves directly constrain the amount of bank lending or deposit creation.

Все пак, кое ограничава създаването на пари от банковата система? Преди всичко това са самите банки. Те имат нелеката задача да намерят някой платежоспособен заемател способен да изплати заема заедно с лихвите или поне някой, който има ценни активи за извземане ако не в състояние да го изплати. Има много истина в твърдението, че за да получиш заем трябва да докажеш пред банката, че всъщност нямаш нужда от заем. Фирмите за бързи кредити са много по-честни в това отношение. Условията им могат да бъдат обобщени в едно изречение. Доброволно се съгласявате да станете техен роб и да останете такъв до момента, в който не се откупите. Все пак имаме някакъв напредък за последните 5 века. Напредъкът в икономическата наука си е казал тежката дума. Вече всеки роб знае, на каква цена може да се откупи още преди да е станал роб. Много източни роби се спасяват като бягат на Запад, а много западни роби се спасяват като бягат на Изток. Не след дълго разбират от личен опит, че Земята е кръгла.

Банковата Трагедия на Простолюдието

Дейността на съвременните банки не се ограничава от резервите, които държат в наличност или по сметки в централната банка. Решението за даване на един или друг заем се взема на база лихвена доходност и платежоспособност на заемателя. Първо се раздават заемите, а след това се натъкмяват резервите за да достигнат определения % от раздадените заеми. На практика няма ограничител за раздаването на заеми и банките проявяват склонност към прекомерна „кредитна експанзия“. Всичко в името на печалбата. Ако се оставят без надзор те биха наводнили пазара с новосъздадени пари причинявайки банкова трагедия за обикновените хора. При хиперинфлация паричното предлагане нараства дотам, че хората започват ускорено да харчат спестяванията си само и само да спасят част от намаляващата покупателна способност. Оставено на самотек едно все по-ускоряващо се парично обръщение води до разрушаване на съответната декретна валута и в крайна сметка до замяната и с по-надеждно хранилище за стойност, като златото например. Банките ненавиждат златото и всячески го изтъкват като „жълта тенекия“, която  става само за брошки и пръстенчета. Хиперинфлацията при „истинските“ пари е банков армагедон. Тя представлява пълно разрушаване на паричната система и трябва да бъде избягвана на всяка цена. Банките разчитат на централната банка да предотврати този възможен сценарий. Задачата на централната банка е непрекъснато да следи пулса и температурата на общественото тяло. Ако някой от паразитите започне безогледно да изсмуква хранителни вещества и се появи риск от ускоряване на пулса и повишаване на температурата, а от там и задействане на имунната система на приемника, то този паразит трябва да се санкционира и амбициите му охладени в името на общото банкерско добруване.

Ако на някоя банка и трябват допълнителни резерви тя най-често ги взема от друга банка. Лихвите на междубанковия пазар се определят от централната банка. В САЩ лихвите на междубанковия пазар се наричат лихви по федералните фондове. Федералната Резервна Система (Фед) определя целевото ниво на тази лихва. Това става чрез тъй наречените „операции на открития пазар“, които не са нищо повече от пряко участие на самата цетрална банка на междубанковия пазар. Ако лихвите на междубанковия пазар са по-високи от целевото ниво централната банка създава допълнително нови пари, като раздава на банките депозити с по-ниска лихва от пазарната. Банките не са успели да създадат достатъчно количество нови пари, защото не са успели да издирят достатъчно количество платежоспособни заематели, на които да раздадат заеми на такива лихвени нива. Затова се налага централната банка пряко да помогне при производството на нови пари и да намали лихвите. Ако ли пък лихвите на междубанковия пазар са по-ниски от целевото ниво централната банка унищожава част от новосъздадените от банките пари, като взема от банките депозити с по-висока лихва от пазарната. Трябва да се намали риска от лавинообразно увеличаване на паричната инфлация и да се охлади „производствения“ ентусиазъм и лакомията на паразита за да не предизвика съответната имунна реакция на приемника.

В България имаме частен случай с валутния съвет, но по света централните банки нямат никакви ограничения. Могат и създават трилиони нови пари само с няколко щраквания по клавиатурата на компютъра. Няколко човека назначени по неясни съображения на съответните постове в бордовете на централните банки се събират и решават, с колко да наводнят пазара на пари или с колко да го пресушат. Разликата между лихвата на междубанковия пазар и лихвите, при които дават заеми ограничава печалбата на банките. Задачата на централната банка е да направи този спред максимален, но без да допуска заплахата от хиперинфлация. Първостепенната задача на централната банка не е свързана с развитието на икономиката. Първостепенната задача на централната банка е да сваля или вдига лихвите и така да създава възможно най-висок лихвен доход за банките. Пробутва ни се поредният зловреден мит, че това което е добро за банките е добро и за икономиката. Паричната инфлация е смазката за изпомпващия механизъм на паразита. Ако инфлацията я няма тя трябва да се създаде. Ако инфлацията е ниска тя трябва да се повиши. Как иначе? Само ако има инфлация може да се бориш срущу инфлацията. И разбира се, тази борба задължително трябва да е с променлив успех. Нагоре надолу, пак нагоре и пак надолу. Така работи всяка помпа, включително и помпата за изпомпване на богатство от обществото в полза на една определена група правоимащи, техния обслужващ персонал и слугинаж.

Новосъздадените пари започват своето пътешествие, като обогатяват първо тези, които са по върховете на финансовата пирамида и ги получават първи. Покупателната сила намаля в отговор на увеличеното количество на пари в обръщение, но това не става изведнъж и едновременно за всички. В действителния свят едно хипотетично, внезапно увеличение на паричното предлагане със 100% няма да доведе до равностойно и повсеместно увеличение на цените, както твърди неокласическата икономическа наука. Ако една банка получи такива новосъздадени пари от централната банка тя няма още на другия ден да удвои баланса по депозитните сметките на своите клиенти.

Murray N. Rothbard The Austrian Theory of Money
The banks create new money to be spent on specific goods and services. The demand for these goods rises, raising these specific prices. Gradually, the new money ripples through the economy, raising demand and prices as it goes. Income and wealth are redistributed to those who receive the new money early in the process, at the expense of those who receive the new money late in the day and those on fixed incomes who receive no new money at all.

Може да минат години докато новосъздадените пари се просмучат през цялата икономическа система, през филтрите на многобройни лични или стопански отношения и накрая достигнат до най-онеправданите слоеве. Първите по веригата имат възможност да купуват на изгодни цени, защото до останалите все още не са достигнали новосъздадените пари. Последните по веригата могат да купуват само на завишени цени, защото всички преди тях вече са се възползвали и платежоспособното търсене е повишило цените.

Това е механизма за преразпределение на общественото богатство и той е еднопосочен. Затова във финансово „развитите“ държави богатите стават все по-малко на брой и все по-богати, а бедните стават все повече на брой и все по-бедни. Средната класа се топи пред очите ни. Начинът, по-който бе отиграна икономическата криза от 2008-ма година доведе сегашната политическа криза в развитите държави. Националните елити в заговор със световния банков олигопол извършиха предателство спрямо собствените си народи. Бе извършено невиждано по наглост и по размер прехвърляне на богатство.

„Всички съгрешихме и вкупом ненужни станахме“ – беше казал академик Сендов по повод на една предишна смяна на системата. Хората в развитите държави постепенно осъзнаха, че се е случило немислимото. Здравно-осигурителните и пенсионните фондове се превърнаха в кухи черупки. За да се отложи „Видов ден“ ще се вдига пенсионната възраст и ще отпадат медицински услуги от списъка, който се плаща от здравните каси. За пръв път от Втората световна насам в богати и благоденстващи до този момент държави, без да е имало някакъв военен катаклизъм, децата и внуците ще живеят по-бедно отколкото са живели техните родители. Разцветът на фирмите за бързи кредити е красноречив. Традиционният политически елит ще продължава да губи обществена подкрепа обединявайки се в една политическа сила с една единствена точка в програмата си – запазване на статуквото. Ще продължи възхода на „несистемните“ политически партии и движения.

Източници:
McLeay M, Radia A, Thomas R. Money creation in the modern economy. Bank of England Monetary Analysis Directorate Quarterly Bulletin 2014 Q1
http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/quarterlybulletin/2014/qb14q1prereleasemoneycreation.pdf
Rothbard MN. The Foundations of Modern Austrian Economics, Edwin Dolan, ed. (Kansas City: Sheed Andrews and McMeel, 1976), pp. 160-184
http://mises.org/rothbard/money.pdf

Публикувано в Икономика | Отбелязано , , , , , , | Коментарите са изключени за Финанси Част I: Разпознай Паразита

Крег Райт ли е геният-мултимилионер зад биткойн? (трета част)

Точно тази история, може би, ме накара да напусна стаята онзи ден и да си мисля – да, това може да бъде Сатоши. Въпреки, че той не премести ранните биткойни. Въпреки незадоволителните отговори отностно причините му за да се разкрие (Каква беше тази компания?). Въпреки неоторизираните доклади бях склонен да опровергая твърденията на Максуел, че изтеклите документи са всъщност писани от него („Не пише ‘От Крег Райт’ на тях,“ каза PR фирмата когато се свързах с тях заради намек, “но защото целия пакет е наречен Крег Райт и е свързан с него, изглежда, че те са писани от него“). Въпреки, че и мой личен източник, който помоли да не бъде споменаван, потвърди,че компания е принудила Райт да каже, че е Сатоши: „Те са големи играчи, но искат той да каже,че е Сатоши Накамото за да изглежда, че има повече авторитет и умения.“

Също така, за човек, който има почти половин милиард („Аз не ги харча,“ каза той за неговите биткойни. „Те никъде няма да ходят“) той странно се хвалеше за това каква кола кара(„Имам i8-ца, едно БМВ, тя е доста бърза и хубава кола. Постоянно получавам глоби за превишена скорост, но всички ги плащам“) или в какви ресторанти яде („ До сега съм бил на три от ресторантите на Гордън Рамзи“). Историята с молива не го ли обобщи като характер? Геният овладял толкова много умения; човекът, който ще трябва да ги събере заедно. Не беше ли прекрасна история?

Тази история обаче щеше да стане още по-странна.

Когато присъдата дойде, тя бе бърза и безмилостна. Така се случва в интернет: провалът винаги става популярна новина между хората. Форумите на Редит(Reddit) се възпламеняват. Той бе излъгал.

Когато ембаргото за новините се вдигна, няколко дни след нашето интервю, на света му беше нужен не повече от няколко часа за да реализира това, което д-р Кортоа вече бе открил: криптографичното доказателство, което той даде бе фалшиво. Или по-точно, той използва ранна биткойн транзакция, която вече беше преписана от Сатоши преди години. Всеки можеше да го направи. За да използвам метафората на Райт за Мона Лиза: той не даде принтираната снимка от неговата стена. Той даде нечия друга стара снимка.

Историите по света, които първо съобщиха за неговото разкриване като Сатоши Накамото – от BBC до New York Times и до Guardian – бързо се поправиха и казаха, че всичко е било измислица.

Райт отвърна: той сега ще даде „удивително доказателство“, което ще съответства на неговото „удивително твърдение“. То обаче така и не дойде. Дни по-късно, той публикува изявление на своя сайт: „ Вече знам, че не съм достатъчно силен за това. Съжалявам.“

Поддържам връзка с различни експерти работещи по проекти свързани с биткойн. „Ако той е този който твърди, има лесен начин да го докаже.“, казва Павел Матвеев, от Уаярекс(Wirex), който работи върху биткойн дебитна карта. „Изглежда сякаш той е Сатоши Накамото,“ казва Франк Шуил, от начинаеща биткойн компания на име Сафела(Safello), “но има сериозна причина да не иска да се разкрие.“

„И все пак е странна постановка,“ казва д-р Джеймс Смит от Елиптик (Elliptic), биткойн компания занимаваща се с идентифициране на незаконни дейности за финансови институции и закононалагащи агенции. „Мисля, че трябва да е луд, ако не е Сатоши, но пак смятам, че е луд, ако всъщност е.“

Нещо друго излезна наяве – имаше още един журналист, непознат на GQ, който също записва историята на Райт. Мистериозната фирма, която в момента работи с Крег и ни беше спомената, след принуда от нас, но не и на всички останали като БиБиСи и Икономист, се е свързала месеци преди това с писателят на романи Андрю Охейган. В последствие в профила на Охейган в Лондън Ривю ъф Буукс(London Review of Books) компанита бива наречена енКрипт(nCrypt). Тяхното предложение към Охейган е да напише биографията на истинския Сатоши Накамото.

Оказа се, че хората зад енКрипт всъщност са спасили Райт. Неговия бизнес се разпадал, той имал проблеми с австралийските данъчни власти и дължал милиони на своите адвокати. Те му предложили решение: ще купят компаниите му и ще платят дълговете му. В замяна, той ще работи върху патенти свързани с основата на блокчейн технологията зад биткойн. Също така той ще се провъзгласи публично като Сатоши Накамото. Според тях, това би им донесло милиарди. Планирали да продадат всичко това на Гугъл.

Съвпадение или не, седмици след като Охейган бе приел да напише историята, документите свързващи Райт към Сатоши бяха изтекли към Уаярд и Гизмодо. Те съдържаха изпипани обяснения защо човек със стойност от половин милиард долара ще има нужда от такава помощ. Документа показваше, че неговите биткойни са държани под попечителство. Райт няма да може да ги използва до 2020г.. Това е един от многото „факти“, които нямаха много смисъл.

Историята за патента беше сравнително вярна. Проучване в чакащите патенти от nCrypt не показа нищо, но в Companies House показа как директорът на компанията, познат като г-н Робърт Макгрегор, който е свързан с фирма посредник на име EITC Holdings Limited. Между 23-ти февруари и 29-ти април тази година те регистрираха 51 патента, като всички са свързани с блокчейн технологията. Общо взето се опитват да контролират новият интернет на размяната на данни. Въпреки това, експертите с които говори GQ, изказаха скептицизъм, че патентите ще бъдат одобрени. Те наистина продаваха името на Сатоши. Документите съдържаха планове да използват технологията за всичко – от гласуване до фишове за заплата, от заемане на пари до музикален и филмен софтуер, който може да унищожи пиратството.

Много други твърдения в историята от Райт не могат да бъдат проучени.

Например историята за неговия приятел Дейв Клейман. Тази история беше трагична.

След падането под душа в онзи декемврийски ден – което накара Райт да остави мантията на Сатоши зад него – състоянието на Клейман се влоши. Той разви язви, причинени от резистентна стафилокова инфекция; постояно влизаше в болница и имаше брой операции. Хора, който го познаваха, казваха как той винаги се връщаше към своя компютър, стоейки на него с дни, и рядко излизаше навън. След като се изписа от болницата за последен път, той бе намерен мъртъв в неговата инвалидна количка на 27-ми април 2013г.. Според патоанатома от болницата в общината Палм Бийч, тялото му вече беше почнало да се разлага; имало кръв, мръсотия; празна бутилка от алкохол и зареден пистолет до него. Той е умрял без пари. Поради просрочена ипотека, си бе загубил домът в Палм Бийч. Беше споменато, че като един от основателите на биткойн, най-вероято е починал с около 350 000 биткойни. Слухът е, че те са на криптирано USB устройство, което той държи постояно в себе си.

„Да, това е точно така според информацията, която имам.“ каза Джон Матонис, когато се свързах с него, чрез имейл.

Въпросът си остава: защо не ги продаде за да има частно лечение?

От разговора с Охейган разбрах, че Райт потвърждажа притежаването на 350 000 биткойни от Клейман. Когато Райт обясняваше защо Клейман не ги е продал, той каза „Тогава те не струваха много. Дейв почина една седмица преди стойноста да скочи 25 пъти.“

Охейган тогава добави,“Той подчерта нещо, което коментаторите никога не разбираха – за доста дълго време, биткойн нямаше голяма стойност и винаги са им трябвали пари.“

Това не беше поставено под въпрос, но не беше и изцяло вярно. По време на смъртта на Дейв Клейман, на 26-ти април 2013г, цената на биткойн беше $136.90, което прави неговите 350 000 биткойни да струват около $50 милиона. Следващата седмица, докато Райт твърдеше, че цената се е вдигнала 25 пъти, тя всъщност падна до $98.10. Всъщност, едва 6 месеца по-късно цената се увеличи до това ниво.

Беше загадъчно: защо би излъгал? Какво се криеше тук?

Едно от малкото сигурни неща, които знаем, дошли от истинския Сатоши, са неговите блог постове, сега архивирани на satoshi.nakamotoinstitute.org. Той говори за тогавашните му задачи и напредък; детайли от личния му живот няма. И все пак, най-показателното нещо не е за какво са постовете, а кога те са направени. В повече от 500 поста, Сатоши почти никога не публикува между 5 сутринта и 11 сутринта средно време по Гринуич, навеждайки на мисълта, че той спи тогава.

Когато Райт говори с мен, той просто каза „Бях буден постояно, винаги правех нещо.“

И все пак в Сидни, където Райт живееше по онова време, тези часове са от 15:00 до 21:00, което е доста странно. Приложим ли това време спрямо Флорида, там където Клейман живееше, и времето става между 01:00-07:00 сутринта.

Има слух, че Клейман не е дал на никого, дори и неговото семейство, криптираната флашка преди да умре, което означава, че никой не може да има достъп до тях. С днешната цена, флашката би струвала около $235 милиона. Ако Клейман, а не Райт бе истинския Сатоши, то би имало обяснение защо Райт не е преместил биткойните. Може никой да не може да го направи. Също така това би означавало, че той е спрял да бъде Сатоши след първия път когато е бил приет в болница, когато неговото здраве се е влошило.

Когато звъннах на бившия колега на Клейман, който работи компютърна криминалистика LLC на име Патрик Пейдж, и му съобщих, че ще работя върху история за Крег Райт, първото нещо, което ми каза бе „Вече под наблюдение за самоубийство ли е?“ Тонът му не издаваше капка загриженост.

Може би най-страното нещо от историята на Лондън ревю ъф букс (London review of books) е Райт най-после да даде причината за нежеланието му да мести ранните биткойни и следователно да докаже без никакви съмнения, че той е Сатоши. Той прати на Охейган линк към статия с заглавието: „Британски власти намекват за арестуване на Крег Райт“. Той мрънка за това и добави „Англичаните имат свои собствени версии на Гаунтанамо Бей.” Крег ще бъде осъден, ако го направи или ще бъде проклет, ако не го. Ще бъде гледан като измамник и ще отиде в затвора.

И все пак се оказва, че и това не е вярно. Историята се появи на специализиран за биткойн уебсайт на име bitcoinist.net. Но когато влезнеш във връзката тя почва със забележка от редактора „В тази статия частта посочена от Силикон Енгъл (Silicon Angle) бе направена от сайт замозванец, правещ се на истинския Силикон Енгъл.”

Някой се е занимавал да прави фалшив уебсайт само за историята, единствената разлика беше добавеното „I” в името.

Когато се свързах със старши редактора в Биткойнист – Еван Фагарт, го питах колко дълго историята за Райт не е имала бележка от редактора.

„Не повече от 24 часа.“

Двадесет и четири часа. Възможно ли е Райт да е кликнал на линка само веднъж? Човек, който се страхува от идеята да бъде затворен в британския еквивалент на Гуантанамо Бей? Няма ли да провери отново?

Сайтът е фалшив – на това се съгласяват редакторите и от двете страни. Сайтът, който е бил свален е точна реплика на истинския. Сигурно е отнел доста време и компютърни умения за да се направи. „Не съм виждал нещо подобно,“ каза Фагарт.

Едно изречение от часта в Ревю ъф Букс, звучеше доста уместно: когато измамата почна да се разкрива, тогава Райт призна, че всъщност е подчинен на Сатоши.

Райт подчерта, че всички нови патенти бяха написани от него, а не „само от Дейв“.

През май тази година, след като твърденията на Райт почнаха да се разкриват, отидох до Ню Йорк и посетих конференция на Обединените нации наречена ID2020. Това е продукта на въображението на Джон Едж, който е бивш банкер. На 4-ти май 2013, той си уговорил среща с непознато момиче. То го питало „Хубаво е да имаш пари, но с какво ще допринесеш за света с това?“. Той нямал отговор, но имал идея. Едж знае как парите се движат през компютърните системи. По точно, как FIX (Финансов информационен обмен) протокола радикално промени обмена, когато за първи път бе въведен през 1992г., елиминирайки всички човешки грешки. „Това което направи е да превърне мрежа за телекомуникации в такава за транзакции.“ Той осъзна как Сатоши Накамото, с неговата обща счетоводна книга поддържаща биткойн, е направил същото с интернета. Но как да се използва? Имал срещи с BT, с големи банки, но реакциите винаги били едни и същи: не бъди глупав. Биткойн не е ли нещото за наркодилърите?

Чак сега му беше дошъл момента на реализация. Ами ако има алтруистична полза? Биткойн технологията, общата счетоводна книга, не можеше да се корумпира. Не принадлежеше на никое правителство. Той знаеше, че 1.5 милиарда хора по света нямат документи за самоличност – и без актове за раждане, те не могат да имат сметки в банки, и бяха под по-голям риск от отвличане, трафик и злоупотреба.

Едж е приятен, ясно-говорещ северняк. Също така, той не е срамежлив човек. На втората си среща, той казал на момичето, „Мисля, че тази система може да даде на милиарди хора банкови сметки.“

В конферентната зала на обединените нации имаше над 400 човека, различни неправителствени организаии, сякаш всички големи техно компании и представители на почти всички банки в света. Когато питах защо, те ми отговориха : Защото милиарди микротранзакций се осчетоводяват?

Докато основните лектори стояха прави и говореха, основната идея се изясни: тази технология е като втори интернет – интернета на факти и записки. Или както Джон Пол Фармър от Майкрософт казва „Като го видя ми изглежда като интернета през първите години на 90-те.“ Това беше мнение, което се споделяше в продължението на деня. Биткойн може да промени банкирането, но технологията в основата й може да промени света.

Десетките хиляди работни позиции, които са се създали заради това, са просто началото.

В една от малкото почивки през деня си поговорих с Едж. Питах го „Пречи ли ти, че никой не се е доказал убедително за Сатоши до сега?“ Той ми отговори „Точно обратното, това означава, че не трябва да питаш за разрешение. Сатоши може би е най-брилиянтната стратегия на всички времена.“

И дори и сега, разбира се, има последна капка ирония. Човек, който е сядал в своя дом и е изобретил бъдещето, но никога не е искал да издаде своята самоличност – може би Клейман, който умря сам, или нечия самоличност, която никога няма да разберем – може да успее да даде самоличност на милиарди хора.

Когато Сатоши изчезна за първи път, известно изказване между ранните основатели намекваше, че смятат за най-добре това; може би един човек няма да е достатъчен за толкова голямо изобретение. Това е изречение, което постояно чувах по време на Обединените нации.

„Вече всички сме Сатоши.“

Биткойн от началото:

От създаването на първия биткойн през 2009г., криптовалутата на Сатоши Накамото се използва за купуване на всичко – от пица до наркотици и има потенциала да промени вида на днешното банкиране. Ето и график на събитията:

9 януари 2009

Първата версия на биткойн софтуера се пуска и твърди, че може да позволи да се правят разплащания „без да трябва да минава през финансови институции.“

22 май 2010

Първата транзакция в реалния живот се случва – програмиста Лазло Ханиец купува две пици за 10 000 биткойни. Този ден става известен като „денят на биткойн пицата“.

9 февруари 2011

Биткойн достига цената за един долар.

Стойност на един биткойн: $1

1 юни 2011

Цената на биткойн скача до небесата след като се споменава в статия на Гоукър отностно сайта Силк Роуд.

8 юли 2011

На върха на първия „балон“. Стойност на един биткойн: $31

27 Февруари 2012

Bitcoin Magazine се появява. Седем месеца по-късно Биткойн Фондацията се сформира.

28 март 2013

Общата стойност на всички биткойни минава $1 милиард.

Стойност на един биткойн: $86

29 ноември 2013

Биткойн достига най-високата си цена от $1,242 след като ФБР казва на американския сенаторски комитет, че е валидна финансова валута.

Цената на златото: $1,240 долара за унция

… и на същия ден

Цената на биткойн минава тази на златото за първи път в Щатите.

14 март 2014

Публикуваната историята за корицата на Нюзуик (Newsweek) погрешно определя създателя на биткойн.

29 август 2015
Барклейс анонсира, че ще бъде първата банка в Обединеното краслтво, което ще приема биткойни.

Октомври 2015

Стойността на биткойн достига своя таван за 2015г. от 504 долара.

8 декември 2015

Уаярд и Гизмодо публикуват подобни истории. Поради изтекли лични документи те твърдят, че австралиеца Крег Райт е създател на биткойн.

Май-юни 2016

Голям скок на цената на валутата. Стойност на един биткойн: $750

13 юни 2016

Цената на биткойн се удвоява същия месец водещ за Брекзит. След вотът има голям наплив на инвеститори, след като стойността на стерлинга пада.

Край.

Източник: GQ Magazine

Публикувано в Разни | Отбелязано , , | Коментарите са изключени за Крег Райт ли е геният-мултимилионер зад биткойн? (трета част)