Съвременната икономическа наука скрива начина, по който банките създават пари. Във Финанси Част I разкрихме този скрит механизъм. Сега ще се спрем на опустошителните икономически последици, които неминуемо следват от този порочен финансов модел. Присъща черта на съвременните развити икономики са редуващи се кръговрати на възходи и спадове. Икономически подеми се редуват с дълбоки и всеобхватни сривове. С небрежно махване на ръка повечето икономисти обясняват, че тези „бизнес цикли“ са следствие от естествени и непредвидими промени в предпочитанията на населението повече да спестява или повече да потребява.
Nassim Nicholas Taleb (2008)
Banking is a very treacherous business because you don’t realize it is risky until it is too late. It is like calm waters that deliver huge storms.
Карл Маркс пръв отбелязва, че преди Промишлената Революция такива цикли не е имало. Маркс не се спира подробно на този въпрос. Той само заключава, че щом тези цикли се появяват с Промишлената Революция те би трябвало да са присъщи на капиталистическите производствени отношения, които тази революция налага. Различните икономически школи, въпреки дълбоките им разногласия почти по всички въпроси, са удивително единодушни за тази свещенна икономическа аксиома. Обясняват ни, че бизнес циклите са същностна черта на пазарната икономика, своего рода природно обусловени подеми и спадове. Сривовете в икономиката периодично си се случват… просто ей така. Никой не може да предвиди, кога и накъде ще се втурне едно стадо от овце!?
Трябва да се върнем назад в историята за да намерим опровержение на тази мантра. Дейвид Хюм и Дейвид Рикардо са от онези икономисти, които не биха се съгласили с въпросния правоверен постулат. Хюм е първият който посочва, че с началото на Промишлената Революция една друга институция пуска дълбоки корени и започва своя неспирен възход. Това забележително творение за извличане създаване на богатство е системата от централни и търговски банки опериращи с частични резерви. Възможно ли е тази могъща система да причинява тъй наречените бизнес цикли? Лудвиг фон Мизес е дал недвусмислен отговор на този въпрос в книгата си „Теория на Парите и Кредита“ още през 1912 година.
Мизес вижда, че истинската причина за редуващите се подеми и сривове в икономиката е практиката на банките да отпускат заеми само с частично покритие от налични пари. Днес го наричаме банкиране с частични резерви. Банките създават пари чрез отпускането на заеми, но всеки отпуснат заем създава повече дълг отколкото пари. За да се погаси дълга трябва да се върне не само взетата главница, но и лихвата. Очевидно всеки длъжник трябва да върне повече пари от взетите първоначално. Налага се лихвата под формата на пари да бъде изтеглена от друга част на съвкупната икономика. Ето защо погасяването на дълга може да стане само по два начина:
- Някой някъде в общото икономическо пространство трябва да вземе допълнителен заем, тоест да се увеличи общият съвкупен дълг оттам и паричната маса в икономиката.
- Някой някъде взел заем трябва да се разори и заложеният актив да бъде извзет от неплатежоспособния длъжник в полза на банката, тоест действителни материални или нематериални активи принудително да сменят собственика си.
Производствените разходи на банките при производството на пари се определят не от свободния пазар, а с декрет от централната банка. Така цената на най-важната стока в една пазарна икономика, цената на парите (лихвата), се определя по административно-команден път. Това от своя страна причинява огромни изкривявания в ценообразуването на всяка стока и услуга, което в крайна сметка води до неразумно дори хищническо използване на наличните природни и суровинни запаси на планетата. Централните банки определят основната лихва на възможно най-ниско ниво, но не чак толкова ниско, че количеството новосъздавани от банките пари да предизвика ускоряваща се инфлация. Казват „Това е добре за икономиката“. Това което не ви казват е, че всяка икономика използваща дълга в качеството на пари изисква все повече и повече дълг за да не се разпадне цялата финансова пирамида. Подобно признание би довело до един куп неудобни въпроси. Като например, кой ще задлъжнява все повече и повече и към кого ще задлъжнява все повече и повече?
Ludwig von Mises Institute, Austrian Business Cycle Theory
Credit creation makes it appear as if the supply of „saved funds“ ready for investment has increased, for the effect is the same: the supply of funds for investment purposes increases, and the interest rate is lowered. Borrowers, in short, are misled by the bank inflation into believing that the supply of saved funds (the pool of „deferred“ funds ready to be invested) is greater than it really is.
Наложените от централната банка изкуствено ниски лихви подвеждат предприемачите, че бъдещите им приходи ще са достатъчни да изплатят разходите по взетите заеми. В икономическа среда, където паричното предлагане се ускорява предприемачите погрешно преценяват, че фанансирането дори на дългосрочни проекти ще е достъпно и евтино. Пазарните проучвания сочат подем в общото потребление и те приемат, че техните проекти ще се ползват с успех сред потребителите. Истината е, че потреблението по време на икономическия подем е на изкуствено завишено ниво следствие на отпуснати от банките инвестиционни и потребителски заеми.
Новосъздадените пари от тези заеми постепенно наводняват пазарите на капиталови стоки, недвижими имоти, наеми и заплати. Цените на основните стоки и услуги започват да пълзят нагоре и инфлацията застрашително се ускорява. Банките не могат да позволят това, защото ако прерастне в хиперинфлация би довело до пълно разрушаване на финансовата система. Волю-неволю централната банка е принудена да предприеме стъпки за предотвратяване на такава възможност. Увеличението на основната лихва е знак за край на дълговата идилия, по времето на която дълговете се погасяват за сметка на още повече дълг (т.1 по-горе). Лихвите се вдигат и натискът върху длъжниците започва. От този момент нататък и до края на „бизнес цикъла“ дълговете все по-често ще се погасяват по другия начин (т.2 по-горе).
Купонът скоротечно приключва, когато банките започнат да притискат длъжниците чрез повишаване на лихвите. В цялата икономика се усеща липсата на „ликвидност“. Днес вече никой не казва „нямам пари“, казва „нямам ликвидност“. В съвременния финансов жаргон има и разновидност на това твърдение, понякога се казва „няма свежи пари“. По определение никога няма достатъчно нито свежи нито застояли пари, защото парите създадени чрез отпуснати заеми трябва да се върнат с лихвата. При по-висока лихва този недостиг на „свежи“ пари просто е по-голям и по-осезаем.
Чрез повишаване на основната лихва централната банка забавя процеса на отпускане на нови заеми и съответно създаване на нови пари. Без достатъчно производство на нови пари наличните пари започват да се наливат в разширяващите се дългови ями, които по начало са незапълняеми. Педприемачите виждат, че платежоспособното търсене се изпарява и се опитват да спрат кървенето, което намалените приходи от продажби и увеличените разходи по обслужване на заемите им причинява. Започват съкращения на работни места и спешни разпродажби на складови наличности за да мобилизират някакви пари. Безработицата нараства. Цените падат по цялата верига на производствените фактори. Цените на заложените в банките активи също падат и банките искат допълнителни гаранции. Длъжниците дори се принуждават да залагат овеществен труд и усилия, които нямат отношение към взетите заеми. Твърде често това също е недостатъчно, длъжникът просрочва дълга и банката става собственик на заложения актив.
Някои инвестиции по време на икономическия подем са чисто и просто погрешни от гледна точка на дългосрочната финансова устойчивост. Други са добре обмислени, но въпреки това пак се оказват губещи заради изкривеното и свито потреблението в икономиката следствие от внезапното повишение на цената на парите.
Икономическият подем разкрива истинското си лице. Време на зле насочени капиталови разходи, разточителни инвестиции и прахосване на пари. Лъжлив икономически бум, при който повечето инвестиции водят до разорени предприемачи. Плодовете на техния труд се присвояват на безценица от банките. Колкото по-продължителен е този изкуствен подем толкова по-рязък и дълбок е следващият го срив. Толкова по-скъпоструващи са инвестиционните грешки и толкова по-болезнени са закономерните банкрути, просрочени ипотеки и общата ценова дефлация.
Както видяхме в първата част, повишеното парично предлагане облагодетелства преди всичко върховете на финансовата пирамида, висшия държавен апарат, техните обръчи от фирми, приближените и подставените лица. Особено отчетливо това личи в дъното на бизнес цикъла, когато само избрани заематели и „вътрещари“ имат достъп до банково финансиране и могат да купуват стойностни активи на силно занижени цени.
Във всяка една икономика, особено когато дълг с частично покритие се използва в качеството на пари, редуващото се свиване и разширяване на парите в обръщение е средство за присвояване на чуждо богатство. Паричната инфлация и неизбежният порочен кръг в икномиката, описван като „бизнес цикъл“ е начинът, по който банковата система и приближените политически групи частично присвояват богатството на останалите групи в обществото. Тези, които са овластени да управляват паричното предлагане създават нови пари облагодетелствайки себе си за сметка на останалото население. Този паразитен цикъл е пряко следствие от банкирането с частични резерви. Долната граница на производствените разходи при производството на нови пари се определя само и единствено от една величина – основната лихва. Тази величина не се определя от пазарното поведение на физически и юридически лица оптимизиращи своите приходи и разходи. Тази величина се определя от едно единствено място, централната банка. Онази институция, в чийто устав е записано, че основната и задача е да поддържа финансовото здраве на търговските банки.
Christina D. Romer, Business Cycles
The empirical evidence is strongly on the side of the view that deviations from full employment are often the result of spending shocks. Monetary policy, in particular, appears to have played a crucial role in causing business cycles in the United States since World War II. For example, the severe recessions of both the early 1970s and the early 1980s were directly attributable to decisions by the Federal Reserve to raise interest rates. On the expansionary side, the inflationary booms of the mid-1960s and the late 1970s were both at least partly due to monetary ease and low interest rates. The role of money in causing business cycles is even stronger if one considers the era before World War II. Many of the worst prewar depressions, including the recessions of 1908, 1921, and the Great Depression 1930s, were to a large extent the result of monetary contraction and high real interest rates.
Поредният кръговрат завършва пълен оборот. Клептокрацията по върховете на финансовата пирамида е разпределила плячката. Стойностни активи са присвоени от правоимащите. Голям брой правонямащи са станали по-бедни. Инфлацията е укротена. Време е за нов кръг и за ново раздаване с белязани карти. Централната банка обявява началото на следващия икономически възход и сваля основната лихва под надслов „да намалим безработицата“ причинена от „бизнес цикъла“…
Тънкият момент е, че паразитният механизъм храносмила собствената си екосистема. Този механизъм работи само дотолкова, доколкото банките успяват да издирят лица със стойностни активи за залог, срещу който да отпуснат заеми. С всеки следващ цикъл обаче, тази група от неволни донори обеднява и намалява. С времето измежду тях се появяват изобретателни и находчиви екземпляри, които се научават да живеят и успяват в личния живот или в бизнеса без да са съдбовно зависими от банкови заеми. Когато номерът с „бизнес циклите“ вече не е достатъчно доходоносен, паразитът се нуждае от подобрена версия на изсмукващия механизъм. Необходимо условие е наличието на силно правителство и мощна данъчна администрация. Ще го опишем в Част III.
Източници:
Murray N. Rothbard, Economic Depressions: Their Cause and Cure
https://mises.org/daily/3127
Ludwig von Mises Institute, Austrian Business Cycle Theory
http://wiki.mises.org/wiki/Austrian_Business_Cycle_Theory#cite_note-6
Christina D. Romer, Business Cycles
http://www.econlib.org/library/Enc/BusinessCycles.html