Ето какво знаех за Сатоши: родният му език е английски, защото начинът му на писане в блог постовете бе изключително начетен. Той използваше термини като „bloody hard” и „flat” вместо „apartment”, които се използват най-често от хора с английски произход. Той вгради в първия биткойн, който не може да се използва – познат като началния блок – заглавие на Таймс от януари 2009г. Заглавието беше отностно Гордън Браун, което означава, че може да е либертарианец (Райт е бивш абонат за киберпънк поща) и човек, който чете британски новини (напълно възможно). Той написа специфичен код на C++ и използва особенно означение, което според няколко експерта е било доста популярно през 80-те и ранните 90-те, поставяйки Сатоши в ранните 40-те години на възраст.
И последно, знам кога той напусна. Седем дни след молба от него да не използваме биткойн за дарения към Уикилийкс („лошият имидж, който ще получим би ни унищожил на този етап“), в 18:22 средно време по Гринуич на 12-ти декември 2010г. Сатоши Накамото написа своето последно съобщение и изчезна.
Защо ще иска да се издаде?
„Аз не искам да се издавам,“ каза той “ но хората в моята организация продължават да ми казват,’Трябва да го направим’.“
Когато д-р Кортоа беше в стаята, Райт каза че е било заради семейството му – „за да не трябва те да се замесват в тази каша“. Това беше нещо ново.
Каква организация? Имаше пауза.“Имам една прекрасна и голяма организация. Имаме офиси на различни места, включително Лондон. Никой не знае кои по дяволите сме ние и това ми харесва.“
Бях чул, че той строи суперкомпютър в Исландия. „Да… Не искам да говоря къде се намира… не е в Австралия.“
Но в Исландия ли е?
„Ако отговоря на този въпрос ще попадна в голяма каша,“ каза той.
Защо?
„Хора ще почнат да ми казват „Крег, не трябва да говориш за тези неща.’“ Той погледна към PR хората. „В крайна сметка, има компания и хора работят за мен. Има около 30 човека, тук в Лондон. Те не искат да се знае за тях. Не защото не искат да бъдат виждани с мен, a… защото…“
Защото?
„Защото това искат те.“ Той не пожела да разясни какво има предвид.
Вместо пояснение, всеки отговор отваряше още въпроси – тези , които той отказва да отговори. Той е груб и в полуусмихнат начин иска да ми намекне, че знае повече, отколкото аз знам. В някои случаи, се държи като дете. Често се обляга и си изправя вратовръзката, точно както един банков мениджър извършва оценка. Доста често без причина сменя темата отностно д-р Кортоа, за да се оплаква, как той се е държал с него, въпреки че Крег беше агресора.
Той не трябва да мести каквито и да е биткойни за да докаже кой е, казваше Крег, защото като просто препише една, доказва, че има достъп до тях и следователно, „Ще бъде като да бях откраднал Мона Лиза, да я бях сложил на стената ми, да си направя няколко снимки с нея и да я сложа обратно.“ Даже не трябва да се споменава, че принтирана версия на Мона Лиза не може да докаже, че притежаваш оригинала.
Питах го за твърдението от един от първите биткойн разработчици Грегори Максуел за документите които са изтекли към Уаярд(Wired) и как те са били променени за да изглеждат все едно, че той е Сатоши.
„Глупости от Максуел, които ние трябваше да опровергаем“
Човекът зад изтеклата информация, казва той, е бивш работник опитващ се да го изнудва. „Имам си собствени предположения кой може да е, но нямам доказателства, затова не мога нищо да кажа.“
Любопитното е, че само когато говорим за личния му живот, за това колко създаването на биткойн му е коствало, тогава се отпуска и успокоява; той си потърка вратовръзката още веднъж и най-накрая думите му почнаха да текат от устата му. Така е започнал биткойн – поне според това, което казва.
Работил е върху биткойн от време на време, казва той, за десетилетие. Бърникайки тук там.
Първоначално се запалил по компютри чрез своя дядо, който му позволявал да използва терминала в мазето им. Неговия баща казва той, открито не го харесвал. „Ние не се спогаждахме. Не съм говорил с баща ми от доста време, никога не харесваше какво правя, не харесваше живота ми.“
Той събираше дипломи за забавление и скоро разви репутация като човека, при който да ходиш за редица от компютърни проблеми или съвети за стартови компании. Едва първия път, когато са го съкратили от работата му в счетоводната фирма BDO на 3-ти януари 2008г. – годината когато финансовата криза удари – той се е съсредоточил напълно в биткойн.
„Те ми дадоха тази пачка пари, достатъчна за да не работя, не завинаги, но оттогава можех да отдам времето си.“ Той се усамоти в къщата си, намираща се в отдалечена ферма в Порт Макуаяр , заобиколен от екрани, за да се захване за работа. Каза, че получавал помощ най-вече от приятел на име Дейв Клейман. Като бивш военен офицер и шериф от Палм бийч каунти, Клейман не беше като нормалните компютърни маниаци. След злополука с мотор през 1995г., която го оставила в инвалидна количка, той се самонаучил да работи с компютър. Често бил викан от CNN и ABC за да даде мниние върху сигурност и пароли.
„Той ми помагаше доста,“ каза Райт. „познаваше ме.“
Изтеклите документи – ако са точни – отразяват това. От октомври 2008 първия доклад бе публикуван: „Биткойн: една пиър-ту-пиър(peer-to-peer) парична електрона система. До януари софтуера бе пуснат безплатно.
Той казва, че биткойн го погълна, не търсел работа. Скоро и бракът му почнал да се разпада.
„Не беше най-добрия начин да се подържа един брак,“ казва той. Неговата съпруга често го питала „Крег, как по дяволите ще платиш наема?“ просто отговарял, „Всичко е наред!“ Обаче, това съвсем не било така. Стойността на биткойн все още била почти нулева. Той пак ипотекирал къщата си за да може да продължи.
До 2011г., казва той, всичко се разпаднало. Неговата съпруга решила да го напусне („Причината за част от това бе на биткойн“). Клейман бе паднал по време на душ в края на 2010г. и в следствие на това често влизаше в болница („Дейв беше моя най-добър приятел. Той ме държеше разумен(?)… Беше много труден период“).
Бремето да бъдa Сатоши, казва той, стана прекалено голямо. Накрая го оставил.
Търсенето на Сатоши e трудно точно заради неговата гениалност. Трябва да бъде експерт в много сфери: да има дълбоко разбиране в програмирането, в икономиката, във финансовите пазари и в криптографията. Едва ли някой се вписваше в тези изисквания. Той е екип – или е гений.
„Знам, че хората искат да бъда нещо друго,“ казва той.“Те искат да бъда академик. Аз не съм. Аз съм учен по приложни науки и инженерство. Взимам различни идеи и ги сглобявам. Едисън не е изобретил нова теория. И Бен Франклин не е изобретил нова теория. Тесла също. И Стив Джобс не е.“
Най-убедителната история, според мен, бе тази: веднъж, докато учеше висша икономика за една от многото си квалификации, той попаднал на известно есе, „Аз, моливът“, написано през 1958г. от Леонард Рийд. Съдържало твърдение – моливът може да изглежда като просто нещо, но „нито един човек на тази земя не знае как сам да го изобрети“.
От дървото до инструментите за сечене на дърво, до инструментите за правене на тези инструменти, до графита, гумата и металът, един молив е сътрудничество от хиляди експерти с много умения, който се разпростират назад във времето, по целия свят. Но Райт прие това като предизвикателство. Той искал да направи молив.
„Аз не можех да мамя. Не можеш да излезнеш до магазина и да купиш длето. Трябва да направиш инструментите. И не можеш да почнеш направо от железните инструменти. За да ги направиш ти трябват медни инструменти. А за медните инструменти ти трябват каменни.“ Той прекара години върху това, дори изграждайки своя собствена пещ за да направи графита. Накрая направил пет молива, които му коствали повече от $1200 долара на парче. „Това сигурно е още една причина поради, която се разведох.“ добавя той.
… Следва продължение.